Старцево
Тази статия е за селото в Родопите. За селото в Пиринска Македония вижте Старчево.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Старцево е село в Южна България. То се намира в община Златоград, област Смолян. Влиза в територията на днешна България с Букурещкия договор от 1913 година. Старото наименование на селото е Алехче, с което име е било известно селото до промяната на наименованието му през 1934 година.[2]
| Старцево | |
 Панорамен изглед към село Старцево от югоизточна посока | |
  Старцево  Старцево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2049 души[1] (15 март 2024 г.) 117 души/km² |
| Землище | 17,477 km² |
| Надм. височина | 706 m |
| Пощ. код | 4987 |
| Тел. код | 03073 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 69105 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Златоград Мирослав Янчев (ГЕРБ; 2007) |
| Кметство – кмет | Митко Топчиев (ГЕРБ) |
| Старцево в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение редактиране
Село Старцево се намира в Централната южна част на Родопа планина, на осем километра от Златоград, в близост до границата с южната съседска държава Гърция, откъдето преминава и международното шосе Златоград – Термес. През него е разрешено преминаването на автомобили с дължина до 7,5 м, понеже общата ширина на шосето е 3,7 м.
Климат редактиране
В климатично отношение Златоградският район принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт и източнородопски нископланински климатичен район, характерен с умерено лято и сравнително мека зима.
История редактиране
Има основания да се предполага, че Старцево е най-старото селище в региона. Според разкази на стари хора от Неделино, през Българското средновековие част от неделинци са придошли от Старцево[3], има и предположения, че и Златоград е заселен основно от старцевци. Според Ст. Н. Шишков старото име на селото Елехче е видоизменена форма от Илия или Алия, Иляс, или че името на селото произлиза от турската дума „илиасче“, което значело „дюля“, „круша“[4], на стара австро-унгарска военна карта от 1910 присъства като Илиасча [5]. Има и предположения, че първото име на селото е било Алексиево[6],
Днес Старцево е най-голямото село в община Златоград и в област Смолян, както и едно от най-големите в страната. Смята се, че хората тук носят по-различна култура от тази в останалите части на областта.
Селото и по-специално местността Белите камъни някога е било тракийско светилище и старо селище в Римската империя. Като деца много от жителите са намирали старинни и римски монети. През селото е минавал важен римски път.
Религии редактиране
В селото се изповядва източно-православно християнство и ислям. Има джамия и църква.
Обществени институции редактиране
- Кметство село Старцево;
- Средно училище „Свети Княз Борис I“
- Народно читалище с библиотека „Прогрес“;
Културни и природни забележителности редактиране
В землището на селото е и местността Бялото каменье (Белите камъни), със следи и останки от живот на древните траки. Има предположения, че е възможно там да се е намирал основният за населеното място и района култов за траките обект. Откривани са малки пещери, в които са оставяни и принасяни дарове за боговете.
На 3 – 4 км североизточно от Старцево, в землището на с. Пресока, се намира местността Св. Неделя, наричана от околното население „Ста̀ниделе“. Според предание, запазено в региона, там е имало стар манастир и крепост[7]. Недалеч оттам, през 1955 г. е разкрит (предположително средновековен) християнски некропол[8]. До 1934 г. тази местност, известна сред старцевци и като „Купенат“, е била собственост на Юмер Бюлюкбашиев от Старцево, който я продава на златоградчанин. Днес тя е собственост на църковното настоятелство в Златоград.
Редовни събития редактиране
Празник на с. Старцево под мотото „Старцево древно и младо“.
Други редактиране
В селото има фолклорна група.
Кухня редактиране
Характерна в етнографско отношение е местната кухня, различаваща се от тази в полските райони. Преобладавало е храненето с хляб и качамак на основата на ръж и царевица, варива – боб, булгур, картофи,пататник, както и на каши с царевично брашно, понякога с пръжки. Особен деликатес за старцевци, в миналото и сега, представляват ястията „месо с кочан“ (нещо като месо с цвекло), „просеник“ (от киселец, коприва, жабец, лапад, зеле, праса, пера от луци), „пататник“, извара с пържено масло, пролетна туршия от земна ябълка с чесън, както и различни други, преди всичко, двукомпонентни ястия. Приготвяла се е също пастърма, печена тиква в пепел, както и сушени плодове от местен сорт захарни круши – „караманки“, киселици, дренки, диви череши, орехи. Сушени дребни домати и люти чушки. Интересно е да се отбележи, че в миналото, напук на цялата сиромашия, вкусни видове гъби като печурка, манатарка и др., изобилстващи в региона, са смятани за смъртоносни.
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 256.
- ↑ Свилен Капсъзов. Из: „Между зелени върхове“. В: списание Родопи, кн. 9, 1975, с. 14 – 15.
- ↑ Ст. Н. Шишков, Из долината на р. Арда. Пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936, с. 45
- ↑ lazarus.elte.hu
- ↑ Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 204 – 205.
- ↑ Енциклопедия България Т. 4, БАН, С. 1984 г., с. 553 – 554.
- ↑ Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 205 – 206.
