Стàр Читàк е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

Стар Читак
Общи данни
Население45 души[1] (15 март 2024 г.)
30,4 души/km²
Землище1,505 km²
Надм. височина524 m
Пощ. код6792
Тел. код?
МПС кодК
ЕКАТТЕ69122
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   кмет
Ардино
Изет Шабан
(ДПС; 2019)[2]
Кметство
   кмет
Боровица
Айсел Мехмед
(ДПС)

География редактиране

Население по години [3]
1934 г. 377 души
1956 г. 265 души
1975 г. 103 души
1985 г. 77 души
1992 г. 33 души
2001 г. 17 души
2011 г. 19 души
2019 г. 27 души [4]

Село Стар Читак се намира в източната част на Западните Родопи, при границата им[5] с Източните Родопи, на около 12 km запад-северозападно от центъра на град Кърджали и 13 km североизточно от град Ардино. Разположено е на около 300 m южно от стесненията в северозападната част на язовир Кърджали. На около километър южно от селото е върхът на възвишението Кюсе-Хасанлартепеси с височина 702,8 m[6].

Общински път, започващ в североизточния край на село Боровица от кръстовище с третокласния републикански път III-8653, води на североизток до село Стар читак и продължава след него през село Рибарци до село Сухово.

История редактиране

Селото – тогава с име Читак атик – е в България от 1912 г.[7][8] Преименувано е на Стар читак с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[7]

Към 31 декември 1934 г.[9] село Стар читак се състои от махалите Бобевци (Кара Ибрамлар), Куцина (Топалар), Черняково (Каралар) и Шипковица (Кобашлар).[10]

Религии редактиране

Религията, изповядвана в село Стар читак, е ислям.

Личности редактиране

Тук е роден Яшар Шабан Хаджимустафа – депутат в VІІ Велико народно събрание на България

Източници и бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. www.ardino.bg
  3. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените местаСправка за населението на с. Стар читак, общ. Ардино, обл. Кърджали
  4. Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.
  5. Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  6. Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-087-1
  7. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 256.
  8. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  9. Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
  10. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино, община Чам-дере, Стар читак (Читак атаѝк)16)

Външни препратки редактиране