Стефан Алабаков
Стефан Алабаков (Алябаков), известен като Стефан Ходжата[1], е български революционер, стружки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Стефан Алабаков | |
| български революционер | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
Биография редактиране
Алабаков е роден в 1876 година в град Струга. Скитал по чужбина, а през 1904 година влиза като четник в Охридско през Сърбия заедно с Георги Лабунишки.[2] Влиза във ВМОРО и става организатор на селските комитети на организацията. Става нелегален и е четник при Георги Сугарев и Петър Чаулев. При избухването на Балканската война в 1912 година е изпратен от Чаулев за войвода в Кичевско. След Междусъюзническата война участва в Охридско-Дебърското въстание срещу новите сръбски окупатори, а в 1915 година и във Валандовската акция.[3]
Известен е с разбойническите си похождения и злоупотреба с пари и още през 1912 година е издадена присъда от Битолския комитет за неговото премахване, по повече от 10 точки престъпни деяния. Не е изпълнена поради назрялото военно положение и наближаващата мобилизация, като Милан Матов отчита и своя вина неизпълнението. През следващите години Ходжата продължава по същия начин и населението се оплаква директно на Тодор Александров и Протогеров. При събрани доказателства от военен следовател той е арестуван заедно с Милан Гюрлуков. По думите на Протогеров „и двамата са големо петно за Организацията и за околиите, където са работили. И двамата ще бъдат застреляни и никой не може да ги спаси от това, даже и Господ“. По-късно обаче са освободени, обяснението на Протогеров пред Милан Матов е, че Тодор Александров ги е иззел от военното правосъдие, имайки достъп до Главната квартира и Двореца.[4]
След Първата световна война в 1925 година е началник на Стружка околия на ВМОРО[5] с 20 души чета.[6][7] През пролетта на 1925 година навлиза във Вардарска Македония заедно със Силко Цветков, Александър Протогеров и Мишо Шкартов, но не успяват да преминат река Вардар и се връщат в България.[8]
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 91.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 312.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 312 – 314.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.169
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 11.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов