Стоян Костов
Стоян (Стоянче) Костов, наричан и Стошка Бунишевче,[1] е български възрожденски учител, деец на българската просветна и църковна борба.[2][3]
| Стоян Костов | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1832 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 ноември 1897 г.
|
| Политика | |
| Депутат | |
| УС | |
| Семейство | |
| Подпис |  |
Биография редактиране
Костов е роден в Бунушевци, Вранско в 1832 година. Учи от 1848 г. в Пловдив при Найден Геров. След завършване на образованието си е за кратко учител във Враня[2], а от 1853 до 1868 — с две прекъсвания (1859 и 1862-64), в които работи като писар на Найден Геров, — е учител в Скопие, където остава до началото на Руско-Турската война (1877–1978) като секретар на митрополията.[4] В Скопие разпространява и вестник „Право“.[3]
В 1862 година в Скопие, който традиционно е извън обхвата на лазаристките мисии, се появява униатската пропаганда. През пролетта българската община решава да приеме унията, за да се справи по този начин с натиска на гърцизма. Найден Геров нарежда на Стоян Костов да действа активно срещу униатското движение и да увери скопяни, че правителството ще разреши българския църковен въпрос. Скоро Костов информира Геров, че скопяни са се отказали от унията.[5]
В 1864 година съставя учебника „Кратка аритметика“, издаден от Драган Манчов в Пловдив.[6] В 1868 година става секретар на скопския владика Паисий и замества Йордан Хаджиконстантинов Джинот като учител в българското училище. Костов е привърженик на умерената линия при решаването на българския църковен въпрос и с поддръжката си на патриаршеския владика и на преподаването на гръцки в училище си навлича гнева на скопяни.[7] Костов обаче спечелва доверието на владиката и на властите, укрепва училището и тихомълком замества гръцкия език с български при преподаването.[8]
На 12 март 1871 година заменя Симеон Груев като представител на Скопската епахрия в Българския църковен събор в Цариград в 1871 година и участва в изработването на устава на Българската екзархия.[9] Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Екзархията.[10]
Заедно с митрополит Натанаил Охридски изготвят подробно изложение, относно злоупотребите на османската власт. Документът е подписан и подпечатан от представители на Охридската кааза и изпратен до Цариградската конференция от 1876-1877 година. След избухването на Руско-турската война в 1877 година, като митрополитски секретар на Натанаил Охридски е арестуван, подложен на мъчения и заточен в Диарбекир[11] и Мардин,[3] откъдето бяга. Амнистиран след края на войната, се установява в Ловеч в освободеното Княжество и се занимава с адвокатска практика.[2]
Избран е за депутат от Македония на Учредителното събрание на Княжество България в 1879 година.[3]
Стоян Костов умира в Кюстендил на 12 ноември 1897 година.[2][3]
Външни препратки редактиране
- "Стоян Костов (1832 – 1897)", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 151, София 13 април 1927 година
Бележки редактиране
- ↑ Берковић, Тома Ј. Обнова српске школе у Скопљу 1890-91 године // Браство 50. Београд, 1939. с. 178.
- ↑ а б в г Енциклопедия България. Том 3. София, Издателство на БАН, 1982. с. 574.
- ↑ а б в г д Сариев, Веселин. Събрани страници, том 2. Диарбекир и българите. Фрагменти от историята. Пловдив, Жанет 45, 2011. ISBN 978-954-491-729-6. с. стр. 243.
- ↑ Стоилов, А. П. Стоян Костов // в. Македория 151. 13.04.1927. с. 4.
- ↑ Генчев, Николай. Франция в българското духовно възраждане. София, Софийски университет „Климент Охридски“, 1979. с. 179.
- ↑ Книгопис на българската възрожденска книжнина (1801 - 1878).
- ↑ Петър Петров и Христо Темелски. „Църква и църковен живот в Македония“.
- ↑ Васил Кънчов. „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“ Стоян Костов и неговата деятелност като учител и обществен деец
- ↑ Петър Петров и Христо Темелски. „Църква и църковен живот в Македония“.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 325.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 278 - 279.