Страища
Страища (на гръцки: Ίδα, Ида, до 1925 година Στράιστα, Страиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
| Страища Ίδα | |
| — село — | |
 Излед от Страища | |
  Страища  Страища  Страища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 190 m |
| Население | 570 души (2021 г.) |
| Страища в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира на 5 km североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена).[2][3]
История редактиране
В Османската империя редактиране
Според преданията селото се е намирало на един километър северно от сегашното си местоположение и се е наричало Грамада.[2] Църквата в селото „Свети Николай“ е построена около 1880 година и е изписана отвътре.[2][4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Страиджа (Straïdja), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Страища живеят 150 българи-християни и 130 българи-мохамедани.[6]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Страища (Straïchta) има 320 българи патриаршисти гъркомани.[7] Населението на селото дава доста участници в гръцката пропаганда – Манолис Николау, Милтиадис Младенис, Димитриос Младенис, Андреас Ицо, Апостолос Бенцис. Особено деен е поп Димитриос Папахристос, който е четник при Павлос Мелас, а по-късно ятак на капитан Никандър Папайоану.[2]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Северяни с 288 жители българи християни и 158 българи мюсюлмани.[3]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Страище (Страjиште) има 64 къщи славяни християни и 32 къщи славяни мохамедани.[8]
В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени 112 понтийски гърци, бежанци от Турция.[3] В 1925 година е преименувано на Ида по псевдонима на Йон Драгумис капитан Идас. Драгумис остава в манастира „Свети Мина“ в Новоселци четири месеца по време на така наречената Македонска борба.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 30 бежански семейства и 112 души.[9] От 738 жители в 1940 година 492 са местни и 246 са бежанци.[3]
По време на Втората световна и Гражданската война няколко семейства емигрират в Югославия. Селото пострадва силно от Гражданската война.[3]
Част от бежанците напускат селото и се заселват в големите градски центрове[3] и затова към началото на XXI век населението е предимно местно.[2][3]
Селото произвежка жито, тютюн и десертно грозде,[3] като е известно със своята ракия. Има начално училище, нова църква и детска градина.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Мейдада[10] | Μεϊντάντα | Ксефото | Ξέφωτο[11] | местност на СЗ от Страища[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 506[3] | 420[3] | 503[3] | 738[3] | 640[3] | 723[3] | 744[3] | 690[3] | 671[3] | 735 | 639 |
Личности редактиране
- Родени в Страища
Младен Божинов (Μλαδένης Μποζίνος, Младенис Божинос), агент от втори клас[12]- Христос Димитриу (Χρήστος Δημητρίου), гръцки андартски деец от трети ред, ръководител на гръцката пропаганда в селото, куриер и водач на чети, ръкоположен за свещеник, за да неутрализира екзархийското движение[12]
- Трифон Димитриу (Τρύφων Δημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас 1906 – 1908 година[13]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж Ida // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Άγιος Νικόλαος Στην Ίδα // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-28. Посетен на 21 април 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 127. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)