Стрежево
Стрежево (на македонска литературна норма: Стрежево) е село в община Битоля на Северна Македония.
| Стрежево Стрежево | |
| — село — | |
 Изоставена къща в Стрежево | |
  Стрежево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Гяваткол |
| Площ | 2,267 km² |
| Надм. височина | 1111 m |
| Население | 0 души (2002) |
| МПС код | BT |
| Стрежево в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира на 790 m надморска височина в северната част на планината Бел камен, северозападно от Битоля. В близост до селото, на река Шемница е изграден язовирът Стрежевско езеро, който заема по-голямата част от голямото 8,9 km2 землище на Стрежево.[1]
История редактиране
На рида Кале на 1 km североизточно над Стрежево и на 3,5 km западно от Габалавци има средновековна крепост.[2] Възможно е това да е споменатият в контекста на войната между Византия и Сърбия за рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица в 1330 г. фрурион Габаларион (заедно с Бучин, Добрун, Железнец и Дебрица).[3]
В XIX век Стрежево е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Стрежево има 30 български християнски къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стрежево има 200 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стрежево е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[6]
Всички българи са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стрежово има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]
По време на Балканската война 7 души от Стрежево се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война. В 1961 година има 356 жители.[1] През 1963 година жителите на селото се изселват предимно в Австралия и по-малка част в Западна Европа. След изграждането на язовира, стрежевци се изселват в Битоля. От 1984 година Стрежево е напълно изселило се село. Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[9] В селото има няколко уикенд вили.[1]
В селото има църква „Свети Никола“ и манастирска църква „Свети Йоан“.[1]
Личности редактиране
- Родени в Стрежево
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Стрежево // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2017-12-08. Посетен на 12 ноември 2017.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 148.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 20.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174-175. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, Второ издание София 2011, с. 197-199.