Сугарево
Суга̀рево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
| Сугарево | |
  Сугарево  Сугарево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 14 души[1] (15 март 2024 г.) 0,253 души/km² |
| Землище | 58 075 km² |
| Надм. височина | 955 m |
| Пощ. код | 2820 |
| Тел. код | 07437 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 70189 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 19 |
| Българи | 19 |
| Турци | - |
| Цигани | = |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
География редактиране
Село Сугарево се намира в планински район в югозападните склонове на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. През землището на селото тече Сугаревска река, основен приток на Мелнишката река.
История редактиране
През XIX век Сугарево е малко чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сугарево (Sougarévo) е посочено като село с 15 домакинства с 50 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 194 жители, всички българи-християни.[4]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото брои 236 българи патриаршисти гъркомани.[5]
При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Културни и природни забележителности редактиране
Църквата „Свети Илия“ е построена през 1856 година от местния жител Маню Сирманов след съновидение и в голяма степен е съхранила автентичният си облик. Тя е изграден на ръба на дълбока пропаст. Край църквата се намира общият гроб на Тодор Александров и Панзо Зафиров и гробовете на Симеон Евтимов, Иван Параспуров и Антон Попов.
Редовни събития редактиране
Личности редактиране
- Родени в Сугарево
Ангел Сугарвалията, деец на ВМОК[7]- Динчо Сугарски (1896 - 1924), деец на ВМРО
- Иван Николов Нойков – Ванката, член на Серския революционен окръг от 1907 година[8]
- Починали в Сугарево
- Панзо Зафиров (1896 – 1924), български революционер
- Тодор Александров (1881 – 1924), български революционер, водач на ВМРО
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21.