Суперчарджърът, известен сред инженерите като преводен компресор, е механично устройство, разновидност на компресора, което служи за нагнетяване (сгъстяване) на въздуха, който се подава към двигател с вътрешно горене. Нагнетяването на въздуха позволява в горивните камери на двигателя да постъпва по-голямо количество кислород, което позволява да се изгори по-голямо количество гориво и дава по-голяма изходна мощност на двигателя.

Суперчарджър на двигател AMV V8 за драг състезания

Суперчарджърът се задвижва механично, чрез ремък, зъбчати колела, вал или верига свързани към коляновия вал на двигателя, като за разлика от турбокомпресора работи в целия диапазон от обороти още от ниските (турбокомпресорите са ефективни предимно на високи обороти заради скоростта на изходящите газове).

Когато мощността е осигурена от турбина задвижвана от изгорели газове, вместо термина суперчарджър е прието да се използва турбокомпресор или само турбо. В този смисъл терминът суперчарджър се използва изключително за компресори с механично задвижване от двигателя.[1]

Източници редактиране

  1. ''"The Turbosupercharger and the Airplane Power Plant"'' // Rwebs.net, 30 декември 1943. Посетен на 3 август 2010.

Външни препратки редактиране