Сурдулица
Су̀рдулица (на сръбски: Сурдулица или Surdulica) е град в Сърбия, център на община Сурдулица в Пчински окръг. Разположен е недалеч от границата с България. Според проброяването на населението през 2002, година Сурдулица има 10 914 жители.
| Сурдулица | |
  | |
 Изглед към Сурдулица | |
  Сурдулица | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Сурдулица |
| Площ | 628 km² |
| Надм. височина | 475 m |
| Население | 10 914 души (2002) |
| Пощенски код | 17530 |
| Телефонен код | 017 |
| МПС код | SC |
| Сурдулица в Общомедия | |
География редактиране
Сурдулица се намира на 480 м надморска височина, в подножието на връх Стрешер, висок 1875 м. В близост до града се намира язовирът Власинско езеро, в който има богато разнообразие от риба и птици. Околността е богата на планински извори и чиста природа. Две реки преминават през града – Върла и Романовце.
История редактиране
За първи път Сурдулица е спомената през 13 век. По време на османското владичество градът е населен предимно с българи.[1] и през 19 век е включен в пределите на Българската екзархия. На Цариградска конференция Сурдулица е включена в Западната автономна българска област, а по-късно и в пределите на Санстефанска България.
Градът е присъединен към Кралство Сърбия с Берлинския договор. През времето на Първата световна война (1915-1918) и Втората световна война (1941-1944), Сурдулица и Поморавието са присъединени към Царство България. Българските войски и цивилен персонал се изтеглят от града през септември-октомври 1944 г. След края на войната, вече в рамките на социалистическа Югославия, градът бързо се разраства и индустриализира, но запазва и красивата си природа.
Край града са погребани 140 български войници и офицери от Първата световна война.[2]
По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Никола Осиковски от Осиково е български кмет на Сурдулица от 8 август 1941 година до 30 октомври 1942 година и отново от 12 ноември 1942 година до 9 септември 1944 година.[3]
По време на Косовската криза през 1999 година, на 27 април НАТО бомбардира Сурдулица, като говорителят на Северния алианс определя случилото се като „по погрешка“, в резултат на която са убити 12 цивилни граждани, от които две деца. Осемнадесет къщи са тотално разрушени, а други 500 са повредени частично. Изстреляните 11 снаряда срещу Сурдулица разрушават или повреждат частично 300 цивилни сгради. Българското правителство реагира остро срещу това нападение. В отговор на тези разрушения, говорителят на НАТО Джейми Ший казва, че снарядите са изстреляни по „погрешка“ по време на атака срещу армейски обекти. Нееднократно говорителят заявява, че Северният Алианс е направил всичко, за да предотврати нещастните случаи сред цивилното население. В едно изявление той казва, че: технологиите не са перфектни и никога няма да бъдат.
Население редактиране
Етнически състав редактиране
(2002)
- 9108 (83,45%) сърби
- 1176 (10,77%) цигани
- 196 (1,79%) българи
- 52 (0,47%) югославяни
- 24 (0,21%) черногорци
- 23 (0,21%) македонци
Личности редактиране
Починали редактиране
- Александър Вутимски (1919 – 1943), български поет
Източници редактиране
- ↑ Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.
- ↑ Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.