Таласократията (от на гръцки: θάλασσα, „море“ и на гръцки: κράτος, „власт“; в буквален превод на български: власт над морето) е един от двата подтипа (другият е телурократията) исторически наложили се държавотворчески концепции, който се основава на разбирането, че владението и контрола над морето, респективно океана, е решаващо за геополитическото превъзходство.

Римляните нямали флот, но започвайки пуническите войни се принудили да се научат на морско дело, за да успеят да разрушат Картаген – макет на римска трирема.
Андреевският кръст преди да стане опознавателен знак на руския военноморски флот, се е изобразявал върху санбенитото – жълтата дреха на разкаянието за покаялите се еретици.
Руски моряци в Хелзинки развяват плакат с надпис „Смърт на буржоазията“, лятото на 1917 г. след Февруарската революция
Изстрелите на крайцера „Аврора“ възвестяват началото на световната революция. През 1948 г., т.е. непосредствено преди взривяването на първата атомна съветска бомба, корабът е превърнат в музей.

Таласократията е теоретична конструкта като устройствен подтип държавност, която възниква първо при формирането на древните минойска и финикийска цивилизация. При нея, целия икономически, политически и културен живот е подчинен на разбирането, че поради липсата на достатъчно земя или по друга причина свързана определено с географското местоположение на и при възникването на идеята, изграждането на държавността (следвайки естествения ход на развитието или системното надграждане) следва да е насочено към „овладяването на морето“. В този смисъл антипод на теласократията е телурократията, макар че на практика в чист вид двата модела да са невъзможни за реализация.

История редактиране

Теласократията може да бъде първа стъпка към изграждането на империя. По съществото си това не е парадигмата на телорукратията, а мрежова системна структура, характеризираща се с по-висока степен на мобилност и автономност на отделните клетъчни структури спрямо ядрото, като по този начин системата притежава и по-голяма гъвкавост. За разлика от телорукратията, тук корпуса не е толкова важен, а същественото са връзките, респективно комуникацията.

Първият исторически пример за явлението е Минойската цивилизация. Разселването на тъй наречените морски народи е процес неподчинен на една обща цел, а е резултат от свободното движение на хора, за разлика от финикийската колонизация, последвана от великата гръцка колонизация, и двете насочени към овладяването на Средиземноморието. В резултат от сблъсъка им за разпределяне сферите на влияние избухват сицилианските войни, като в началото им възниква първата глобална, антична и сухоземна империя – тази на Ахеменидите. По времето на гръко-персийските войни, пунически Картаген е стратегически съюзник на Ахеменидите, който съюз е по-важен за Картаген отколкото за Персия. В крайна сметка в античността, пунически Картаген е разгромен и унищожен от Древен Рим, който на основата на Римската република формира Римска империя, която въпреки че превръща Средиземно море в свое своеобразно „вътрешно езеро“ е втората антична телурократия в историята от Атлантика до Индия (вън от другите два цивилизационни центъра Китай и Мезоамерика).

В античността най-силния флот са притежавали финикийците, а след поставянето на Финикия под асирийска и ахеменидска власт, най-мощен е бил картагенския флот.

През средновековието от великото преселение на народите до великите географски открития, като теласократии са оформят Византия с нейния византийски флот, благодарение на който и с притежавието на гръцки огън, се спира арабската инвазия към Стария континент.

От 10 век насетне се издигат в средиземноморието двата флота на италианските морски републики – Венецианската и Генуезката. С началото на великите географски открития, центърът на тежестта по вода се измества от Средиземно море отвъд Херкулесовите стълбове в Атлантика, където се развихря срамната от съвременна цивилизационна гледна точка – триъгълна търговия.

От 16 век постепенно се изграждат колониалните морски империи – първо Испанската и Португалската, а после и Британската и Френската (последните известни със своите западноиндийски и източноиндийски компании), като на изток възниква Руското царство, претендиращо за сухоземното антично римско наследство в Евразия, посредством средновековното византийско.

Днес в голяма степен древния модел на теласократията като геополитическо строителство се възпроизвежда в и от концепцията на евроатлантизма, като според Карл Шмит:

Световната история – това е история на борбата на континенталните държави против морските държави и на морските държави против континенталните

, формулирайки символ-веруюто на германската геополитическа школа – Drang nach Osten (по Карл Хаусхофер) на „Тоталната държава“. [1]

Източници редактиране

  1. Карастоянов, Стефан. Политическа география, Геополитика, Геостратегия (стр. 69 – 72). УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание, 2008.

Вижте също редактиране