Татомир (на македонска литературна норма: Татомир) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

Татомир
Татомир
— село —
42.0336° с. ш. 21.9978° и. д.
Татомир
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областМанговица
Надм. височина727 m
Население84 души (2002)
Пощенски код1360
Татомир в Общомедия

География редактиране

Селото e разположено на 25 километра югозападно от общинския център Кратово, високо в планината Манговица след село Сакулица.

История редактиране

В XIX век Татомир е малко, изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Татомир има 170 жители, всички българи християни.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 30 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[3] но по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Татомир (Tatomir) има 160 българи патриаршисти сърбомани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Татомир са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Личности редактиране

Родени в Татомир
 
Траян Бикчо, Арсен от Кокошине, Цветан от Скопско и циганина Иван от Татомир.

Бележки редактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1а