Тежки крайцери тип „Зара“

Вижте пояснителната страница за други значения на Зара.

Зара (на италиански: Zara) са тип тежки крайцери на италианския флот от времето на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са построени 4 единици: „Зара“ (на италиански: Zara), „Фиуме“ (на италиански: Fuime), „Гориция“ (на италиански: Gorizia) и „Пола“ (на италиански: Pola).

Тежки крайцери тип „Зара“
Classe Zara
Тежкият крайцер „Зара“
Флаг Италия
Клас и типТежки крайцери от типа „Зара“
Следващ типБолцано
Предшестващ типТежки крайцери тип „Тренто“
ПроизводителCantiere navale del Muggiano, Леричи и др., в Италия.
Планирани4
Построени4
В строеж1928 г. – 1932 г.
В строй1931 г. – 1944 г.
Загуби4
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост11 870 t (стандартна);
14 529 t (пълна)
Дължина182,7 m
Дължина по водолинията
179,6 m
Ширина20,7 m
Газене7,2 m
Броняпояс: 150 – 130 mm;
(горен пояс: 30 mm);
траверси: 120 – 90 mm;
палуба: 70 – 65+20 mm;
барбети: 120 mm;
кули ГК: 150 – 100 mm;
бойна рубка: 150 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
8 водотръбни котли Thornycroft
(Yarrow на „Фиуме“)
Мощност95 000 к.с. (70,8 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59 km/h)
Далечина на
плаване
5361 морски мили при 16 възела ход;
Запас гориво: 2362 t
Екипаж841 души
Кръстени в чест наградове получени от Италия след Първата световна война
Въоръжение
Артилерия4x2 203 mm;
Зенитна артилерия6x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Самолети1 катапулт;
3 хидроплана[~ 1]
Тежки крайцери тип „Зара“ в Общомедия

Всички кораби получават имената си в чест на градове, получени от Италия след Първата световна война (понастоящем градовете Зара, Пола и Фиуме принадлежат на Хърватия).

История на създаването редактиране

 
Крайцерът „Пола“. Схема.

В края на 1920-те години италианският флот получава своите първи тежки крайцери – двете единици от типа „Тренто“. Създадени въз основа на концепцията за нанасяне на удар с максимална скорост и далечина, тези кораби страдат от множество недостатъци, главен от които е тяхната защита, съвършено недостатъчна против 203 mm снаряди. Поради това в италианските военноморски кръгове възниква мнението, че следващите крайцери трябва да се строят по различен проект – по-бавен, но много по-добре защитен. Характеристиките на новите кораби включват в себе си въоръжение от осем 203 mm оръдия, брониран пояс от 200 mm и скорост от 32 възела, но поместването на всичко това в договорните 10 000 тона водоизместимост не е възможно.

В опит да се реши проблема заместникът на началника на Морския щаб контраадмирал Ромео Берноти предлага да се увеличи водоизместимостта до 15 000 тона. По негово мнение три такива крайцера могат да се справят с шест „вашингтонски“, но италианското политическо ръководство не рискува да предприеме толкова явно нарушение на договора.

Проектът започва да се смалява, в частност броневия пояс е намален до 150 mm, корпусът става полубачен, което още повече влошава мореходността, а торпедните апарати са въобще изключени. Въпреки това, проблемът с надвишаването на договорния лимит си остава. В крайна сметка италианската страна отива на откровено мошеничество – водоизместимостта на новите крайцери е официално обявена за равна на 10 000 тона, а реалната стойност се държи в тайна. Впрочем, фалшификацията става известна в чужбина още преди Втората световна война. През август 1936 г. на крайцера „Гориция“ става взрив на бензинови пари и той е принуден да влезе в Гибралтар и да се възползва от местен док. В резултат на това се изяснява, че водоизместимостта на крайцера е като минимум с 1000 тона повече от официално обявената, но по неизвестни причини британците не заявяват протест.

Любопитно е, че по време на строителството им новите кораби, също както и типът „Тренто“, се числят като леки крайцери (на италиански: Incrociatori Leggeri), но поради много големите разлики спрямо предшествениците са преведени в класа на броненосните крайцери (на италиански: Incrociatori Corazzato). Едва с приемането на международната класификация през 1930 г. типовете „Тренто“ и „Зара“ са преведени в класа на тежките крайцери (на италиански: Incrociatori Pesanti).

Конструкция редактиране

Главна енергетична установка редактиране

Главната енергетична установка включва в себе си осем водотръбни триколекторни котела „Торникрофт“ (на „Фиуме“ – котлите са „Яроу“) с паропрегреватели и два редуктора, две парни турбини на Парсънс произвеждани от концерна ОТО (на „Фиуме“ – „Яроу“). Две турбини (за високо и ниско налягане), редуктор, опорен лагер, главен и спомагателен кондензатори съставляват турбозъбчатия агрегат. Установката е по ешелонната система на разполагане. Минус се явява увеличената дължина на валопровода от носовия ТЗА и сложната схема за превключване на подаването на парата между котлите и машините в различните групи. Продължителната работна мощност на машините съставлява 76 000 к.с., има и възможност за тяхното форсиране до 95 000 к.с. при 270 об/мин (именно тази цифра фигурира в справочниците като разчетна), което трябва да осигури на крайцерите 32-възлова скорост. По време на службата си крайцерите развиват около 29 – 30 възела.

Работното налягане на парата е 25 atm, температурата ѝ – 360°С.

Крайцерите имат шест турбогенератора за постоянен ток с мощност по 180 кВт и напрежение 220 В (сумарна мощност 1080 кВт) и два спомагателни дизел-генератора.

Представители на проекта редактиране

Зара – заложен на 4 юли 1929 г., спуснат на 27 април 1930 г., влиза в строй на 20 октомври 1931 г.

Фиуме – заложен на 29 април 1929 г., спуснат на 27 април 1930 г., влиза в строй на 23 ноември 1931 г.

Гориция – заложен на 17 март 1930 г., спуснат на 28 декември 1930 г., влиза в строй на 23 декември 1931 г.

Пола – заложен на 17 март 1930 г., спуснат на 5 декември 1931 г., влиза в строй на 21 декември 1932 г.

Коментари редактиране

  1. Всички данни са към юни 1940 г.

Литература редактиране

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
  • Патянин С.В. Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!. М, Яуза, ЭКСМО, 2011. ISBN 978-5-699-50944-7.
  • Трубицын С. Б. Тяжёлые крейсера Италии (1927 – 1945 гг.). Самара, АНО Истфлот, 2004.
  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. New York, Mayflower Books, 1980. ISBN 0-83170-303-2.
  • Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Зара““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​