Телеметрия е дял от комуникационната техника за изучаване на методите и средствата за автоматизирано събиране на данни от разстояние, постъпващи от дистанционно разположени датчици, сензори, видеокамери, тахометри, и др. измервателни уреди, прибори и системи, снабдени с електроника за дистанционно предаване на данни. Отчитаните данни обикновено са цифрови.[1]

В транспорта редактиране

Електронни прибори, монтирани на автомобил (наричан хост-машина), вкл. устройство за контрол на двигателя (ECU-Engine Control Unit), като може да има и круиз контрол – система за автоматично или дистанционно управление на автомобила. Телеметричните прибори може да предават данни от позицията на автомобила до контролния информационен център – като напр. разстояние до обекти по пътя, позициониране на автомобила идеално по платното (вкл. изнасяне и скорост при завои) и др.

В моторните спортове редактиране

При моторните спортове като Формула 1, болидите подават информация към бокса на екипа от множеството сензори, разположени върху агрегатите и възлите на болида, във вид на радиосигнал. Чрез тази информация инженерите и техническият персонал следят работата на двигателя и изпълнението на заложената стратегия.

Информацията се изпраща във всеки един момент към бокса, но само еднопосочно. Изпращането на настройки в обратна посока – от бокса към болида – е забранено от Техническия регламент на ФИА за провеждане на стартове от календара на Формула 1.

Изследване на Космоса редактиране

При космическите апарати телеметрията представлява система за предаване на команди от наземния контрол към апарата и предаване на данни, като снимки и различни измервания, от апарата към Земята.

Източници редактиране