Тибетски автономен регион

Тибѐтският автоно̀мен регио̀н (на китайски: 西藏自治区; пинин: Xīzàng Zìzhìqū; на тибетски: བོད་རང་སྐྱོང་ལྗོངས་), или само Тибѐт (на китайски: 西藏; пинин: Xīzàng; на тибетски: བོད་), e автономен регион в югозападната част на Китай, в историческата област Тибет. Административен център и най-голям град в региона е град Лхаса.

Тибетски автономен регион
西藏自治区 / Xīzàng Zìzhìqū
провинция на Китай
Местоположение на Тибетски автономен регион на картата на КитайМестоположение на Тибетски автономен регион на картата на Китай
Страна Китай
Секретар на ККПЯн Чуантан
ЦентърЛхаса
Площ1 228 400 km²
Население2 740 000 души (2004)
2,23 души/km²
Националности (2000)тибетци – 93%
китайци – 6%
хуейци – 0,3%
Префектури7
Окръзи73
Общини692
ГубернаторДжампа Пхунтсок
БВП (2020)190 270 000 000 ¥[1]
ISO 3166-2CN-54
Официален сайтwww.tibet.com
Тибетски автономен регион в Общомедия

В КНР Тибетският автономен регион се нарича просто Сидзан (Тибет), тъй като регионът заема по-голямата част от историческата област Тибет. По данни от 2004 г. населението на тибетския автономния регион е 2,74 млн. души (31-во място сред китайските провинции).

История редактиране

До 1959 г. сегашният автономен китайски регион, както и някои райони на съседните китайски провинции Юнан, Цинхай, Съчуан и Гансу, са управлявани от тибетското правителство, начело с Далай Лама. Според тибетското правителство в изгнание през този период тези териториите на Тибет са представлявали независима държава, а според Китайската народна република и Република Китай тибетската държава представлява самоуправляващ се китайски регион. През 1949 година, след победата на ККП над Гоминдана в гражданската война, новото правителство на Мао Дзъдун обявява, че Тибет е част от Китай. През 1950 година китайската войска навлиза в Източен Тибет и така фактически страната бива окупирана и присъединена към КНР.

По време на окупацията в Тибет са убити 1 млн. души, разрушени са 6 хил. манастира.

География редактиране

Тибетският автономен регион заема площ от 1 228 400 км² (2-ро място сред китайските провинции) и е разположен в Цинхай-Тибетското плато, който е най-високата планинска верига на Земята. На юг се намират склоновете на Хималаите, а на границата с Непал – връх Еверест. Средната надморска височина в тибетския регион е 4572 м.

Тибетският автономен регион граничи с китайските провинции Юнан, Цинхай, Съчуан, Синдзян-уйгурски автономен регион, Индия, Кашмир, Непал и Бутан.

Административно деление редактиране

Тибетският автономен регион в административно отношение се дели на 1 градска префектура – Лхаса, 6 префектури, 1 град-окръг и 78 окръга.

Население редактиране

 
Дворецът „Потала“ в столицата Лхаса

Тибетският автономен регион е рядко населен и има най-ниската гъстота на населението сред всички китайски провинции. Този факт се обяснява с високопланинския характер на региона и високата средна надморска височина.

По-голямата част от населението са тибетци, изповядващи тибетския будизъм и религията бон. Китайците, които са имигранти от останалите части на КНР, представляват около 6% от населението. Наблюдават се смесени бракове между двете общности.

Малка група от племената монпа и лхоба населяват югоизточните части на Тибетския автономен регион. Те изповядват религия, представляваща смесица между тибетския будизъм и култ към духове.

Култура редактиране

Тибетците изповядват тибетски будизъм и религията бон. Тибетският език се отнася към тибетско-бирманската езикова група от сино-тибетското езиково семейство. След присъединяването на Тибет в състава на Китай официалният език е китайският, въпреки че тибетският език се използва за информация, а в началните училища обучението се извършва на тибетски с постепенен преход към китайски в по-горните класове.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници, отразяващи позицията на КНР редактиране

Източници, отразяващи позицията на тибетската опозиция редактиране

Политически неутрални източници редактиране