Тигелът е керамичен или метален съд, в който други метали или вещества могат да се разтапят или да се подлагат на много високи температури. В исторически план, тигелите се правят от глина,[1] но днес могат да се изготвят от всякакъв материал, който може да издържа на достатъчно високи температури.

Съвременен тигел за изготвяне на силициеви кюлчета чрез процеса на Чохралски.
Топене на злато в графитен тигел.

Формата на тигелите се изменя през годините, като дизайнът им се нагодява според процеса, за който се използват. Най-ранните тигели датират от 5 – 6 хилядолетие пр.н.е. и са намерени в Източна Европа и Иран.[2]

Приложение редактиране

Тигели са различни форми, размери и състав се използват за различни цели. В металургията се използват за топене и разливане на метали. В химическата промишленост се употребяват за разтваряне, горене, топене и хомогенизация на вещества и съединения.

Тигелите се използват в лабораториите за побиране на химични съединения, които се нагряват до изключително високи температури. Тигели съществуват в различни размери и обикновено се предлагат с капак.

Тигелите и капаците им се произвеждат от огнеупорни, температуроустойчиви материали, обикновено порцелан, алуминиев оксид или инертен метал. Една от най-ранните употреби на платината е за направа на тигели. Керамични материали като алуминиев оксид, циркониев диоксид и особено магнезиев оксид толерират изключително високи температури. От скоро се използват и метали като никел и цирконий. Капаците обикновено са свободни, за да могат газовете да излизат по време на нагряването. При гравиметричния анализ се използват тигели са с вместимост 10 – 15 ml.

Тигелът с малки дупки по дъното се използва специално за филтрация, особено при гравиметричния анализ. За постигане на точни резултати, с тигелът се борави с чиста маша, тъй като пръстовите отпечатъци могат да прибавят измерима маса към уреда. Порцелановите тигели са хигроскопични – те поемат малко влага от въздуха. Поради тази причина, порцелановите тигели се подлагат на предварително загряване. Така може да се измери масата на напълно сухия тигел. След няколко загрявания, охлаждания и претегляния се потвърждава масовата константа на тигела. Този процес е нужно да се извърши за всеки нов тигел.

Източници редактиране

  1. Percy, John. Natural Refractory Materials Employed in the Construction of Crucibles, Retorts, Forunaces &c. Metallurgy. London: W. Clowes and Sons, 1861. 208 – 09. Print.
  2. Pigott, Vincent C. „The Neolithic (C.A 7500 – 5500 B.C) and Caltholithic (C.A 5500 – 3200 B.C) Periods.“ The Archaeometallurgy of the Asian Old World. Philadelphia: UPenn Museum of Archaeology, 1999. 73 – 74. Google Scholar. Web.