Тиква (плод)

Тиква е името на плодовете на култивираните видове от рода Тиква.

Тиквата е една от най-старите култури в Западното полукълбо. Култивираните видове са родом от Централна Америка. Индианските племена са консумирали сушена или печена на огън парчета тиква. Семената на растенията са донесени в Европа от Христофор Колумб, но тиквата е призната за хранителна култура едва през 17. век. Тиквата е добър източник на фибри, витамин А, витамини от група В, калий, протеини и желязо.

Плодовете на някои сортове тиква може да се берат, докато незрелите семена и кора са все още меки и годни за консумация. Тогава плодът се нарича тиквичка.

Тиквените плодове се използват за декорация, например за направата на тиквен фенер.

Отглеждане

Цвят на тиква с насекоми

Тиквата вирее на места, които са добре огрявани от слънцето и защитени от ветровете. За израстването на голям плод е нужно почвата да бъде богата на хранителни вещества, като наторяването зависи от предшестващата култура, която е била отглеждана. Сеитбата се извършва в края на месец април, когато вече няма опасност от слана, а почвата на 10 см е с температура близо 14 °C.

Прави се гнездо, слага се тор и се засяват по 5 – 6 семена във всяко едно от тях. След засяването на семената е нужна редовна обработка на почвата и борба с плевелите. Заради развитата си коренова система, тиквата няма нужда от редовно поливане. Когато растенията образуват 2 – 3 листа, те се разсаждат, като се оставя по 1 растение в гнездо.

Продукцията се прибира към края на септември, но преди да започнат обилните есенни дъждове. Плодове се остават на слънце 20 – 25 дена след откъсването им. Те издържат на понижаване на температурата до -4, -5 °C.

Полезни свойства

Тиква Pumpkin, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 109 kJ (30 kcal) Въглехидрати 6.5 g       Захари 2.76 g    Влакна 0.5 g Мазнини 0.1 g    Наситени 0.052 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.013 g    Полиненаситени 0.005 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 1 g Вода 91.6 g Пепел 0.8 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 4016 μg    β-каротин 3100 μg Тиамин (B1) 0.05 mg Рибофлавин (B2) 0.11 mg Ниацин (B3) 0.6 mg Пантотенова к-на (B5) 0.298 mg Пиридоксин (B6) 0.061 mg Фолиева к-на (B9) 16 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 9 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 1.06 mg Витамин K 1.1 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 21 mg Желязо, Fe 0.8 mg Магнезий, Mg 12 mg Фосфор, P 44 mg Калий, K 340 mg Натрий, Na 1 mg Цинк, Zn 0.32 mg Мед, Cu 0.127 mg Манган, Mn 0.125 mg Селен, Se 0.3 μg   Аминокиселини Триптофан 0.012 g Треонин 0.029 g Изолевцин 0.031 g Левцин 0.046 g Лизин 0.054 g Метионин 0.011 g Цистин 0.003 g Фенилаланин 0.032 g Тирозин 0.042 g Валин 0.035 g Аргинин 0.054 g Хистидин 0.016 g Аланин 0.028 g Аспарагинова к-на 0.102 g Глутаминова к-на 0.184 g Глицин 0.027 g Пролин 0.026 g Серин 0.044 g Холин 0.0082 g   Други Тиква в Общомедия

Тиквите съдържат много плодова захар (в качествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е витамин С (10%). Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания.

В тиквените семки се съдържат важни за организма незаменими аминокиселини. Те облекчават основните симптоми при аденома или възпаление на простатата като често уриниране, болка и др. Освен това, семките са богати на протеини, витамини и минерали като желязо, цинк, мед и фосфор. В 100 грама тиквени семки се съдържа 46,1% от дневната нужда на организма от магнезий.

Тиквени гиганти

Най-тежката тиква в света

Съществуват няколко сорта, които имат потенциал да надхвърлят 100 кг. Възприето е семената от всяка гигантска тиква да бъдат кръщавани, като се спазва строга методология. Името се формира като първо се слага теглото (във паундове) на тиквата, следва фамилията на човека, който я е отгледал и накрая годината. Например семената на тиквата, поставила рекорд през 2004 г., са кръстени „1446 Итън 2004“.

Днес отглеждането на гигантски тикви се счита за спорт и има сертифицирани кантари, където плодът се премерва и записва.

Тиквата като кулинарен продукт

Печена тиква с орехи

Тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част – нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева.

Освен за печене и варене тиквата се използва и за приготвянето на ястия, баници и сладкиши. В България популярна е сладката баница от тиква – тиквеник.

Младите плодове на обикновената тиква, наричани тиквичка, имат нежна консистенция и се използват широко като плоден зеленчук и за приготвяне на различни ястия.

Цветовете на тиквата също са годни за консумация.

Тиквените семки

Семената на тиквата са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви, плоски или елипсовидни. В България тиквените семки се нареждат на трето място по консумация след фъстъците и слънчогледовите семки.

За да запазят качествата си и да не се развалят, семките на тиквата трябва да се съхраняват на тъмно и прохладно място, дори и да са преминали топлинна обработка.

В България най-често тиквените семки се изпичат преди тяхната консумация. Напоследък навлиза тенденцията да се прибавят към салати в суров вид.

Външни препратки

• Рецепти за десерти с тиква
• Lekar.bg – Тиквата като лечебен продуктАрхив на оригинала от 2009-09-12 в Wayback Machine.
• Технология за отглеждане на тикви