Уикипедия

Тодор Ангелов

Тодор Ангелов Дзаков (на френски: Théodore Angheloff) с прякор Божаната е български революционер, живял дълго време в Белгия. Първоначално анархист,[1][2] а след това член на Белгийската комунистическа партия, през 40-те години той оглавява група на Белгийската партизанска армия срещу Нацистка Германия, която е активна главно в Брюксел. През 1943 година е заловен и разстрелян от германските окупационни власти. Използва псевдонимите Симон, Боб, Жан Бастиен.[3]

Тодор Ангелов
български революционер
Роден
Починал
30 ноември 1943 г. (43 г.)
Въоръжена борба
КаузаАнархизъм
Комунизъм
Участник вСептемврийско въстание
Гражданска война в Испания
Белгийска партизанска армия
Активна дейност1923 – 1943 г.
Семейство
ДецаСвобода Бъчварова (1925 – 2012)

Тодор Ангелов е баща на писателката Свобода Бъчварова (1925 – 2012).

Биография редактиране

Ранни години редактиране

Тодор Ангелов е роден на 12 януари 1900 година в Кюстендил в бежанския квартал Аджундар, но е кръстен едва шест години по-късно в църквата „Свети Димитър“. Той е вторият от двамата синове на Ангел Дзаков, строител, и Божана Дзакова, перачка. Родителите му, заедно с по-големия му брат Йордан, емигрират от Македония след Винишката афера от 1897 година. По местен обичай като дете е наричан по името на майка си – Тоде Божаната, като този прякор използва и по-късно в живота си.[4]

В Кюстендил Ангелов учи в Мъжката гимназия, където по време на Първата световна война се включва в популярна анархистка група, начело с учителя Радивой Каранов. Силно влияние му оказва неговият съученик, също анархист, Асен Даскалов. Завършва гимназията през лятото на 1920 година, след което работи временно срещу заплащане в Трудова повинност, а през есента е назначен със съдействието на свой съученик за учител в радомирското село Пчелинци.[5]

През пролетта на 1921 година Тодор Ангелов се включва в неразрешена демонстрация в Перник по повод Деня на труда, участниците в която са арестувани за кратко, а малко по-късно е уволнен. Връща се в Кюстендил, но получава призовка за военна служба, която не изпълнява и в продължение на година се укрива в околните села. След като е заловен случайно, той е изпратен в Трудови войски и служи в Бургас и Ямбол, където е във връзка с активната местна анархистка група, запознава се с известния анархист Георги Шейтанов. На 26 март 1923 година участва в анархистка демонстрация срещу изземането на оръжието от населението, която прераства в престрелки с властите и десетки жертви. Ангелов успява да избегне арест и със съдействието на свой съгражданин, офицер в Трудови войски, няколко дни по-късно се уволнява и напуска града.[6]

След уволнението си Ангелов отива в Горна Джумая и започва работа като бояджия. Продължава участието си в анархистки групи, запознавайки се с Тодор Чопов, и участва в организирани от него самодейни театрални постановки в местното читалище. По това време се запознава с бъдещата си съпруга Александра Шарланджиева – от семейство на бежанци от валовищкото село Горни Порой. Тя учи известно време Американския колеж в Самоков, след което става учителка в Хърсово.[7]

 
Четата на Динчо Балкански през Септемврийското въстание

При започването на Септемврийските бунтове на 23 септември 1923 година Тодор Ангелов е част от група от около 130 комунисти, анархисти и земеделци от Горна Джумая и съседните села, която се насочва към Дупница, тъй като Българската комунистическа партия се е споразумяла с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за взаимен неутралитет при условие да не предизвиква бунтове в Пиринска Македония. Групата наближава Дупница, но бунтът там е предотвратен от властите и тя се насочва на югоизток към Рила.[8]

Междувременно, понеже комунистите нарушават споразумението за неутралитет с ВМРО, негови чети започват да преследват групата, която се опитва да достигне през планината завзетия от бунтовниците Разлог. След сблъсъци с тях основната част от нея е унищожена, но Ангелов е сред малка група оцелели, водени от Методи Алексиев. На 3 октомври, с посредничеството на Георги Пенков, те се предават на ВМРО и Алеко Василев. Затворени са в казармите, а след това в читалището в Разлог. След няколкодневни преговори между властите и ВМРО на 8 октомври част от арестуваните, включително Ангелов и местния комунистически водач Владимир Поптомов, са предадени на Алеко Василев.[9]

Василев включва заловените бунтовници в чети на ВМРО – за да ги предпази от репресии от властите и като гаранция срещу нови безредици, предизвикани от комунистите.[10] Ангелов е включен в чета, водена от Динчо Балкански, която действа в Светиврачко.[11] През следващите месеци често посещава Александра Шарланджиева в Хърсово.[12] През юни 1924 година, с ходатайството на нейния брат и на Георги Пенков пред Алеко Василев, му е разрешено да се върне в Горна Джумая, за да могат двамата да се оженят, като кум им става Методи Алексиев.[13]

На 13 септември, по време на Горноджумайските събития, Тодор Ангелов е задържан от ВМРО в мазето на съда и остава там до края на октомври, а до края на годината се възстановява на легло от претърпените побои. На 11 януари 1925 година се ражда дъщеря му, известната българска писателка Свобода Бъчварова. Отново е задържан на 16 април, след Атентата в църквата „Света Неделя“, но е освободен в началото на май със съдействието на Иван Мотикаров. През август семейството успява да отиде в София и със съдействието на познати, сред които американският мисионер Рубен Маркъм, получават паспорти с чужди имена. През октомври заминават за Лом и оттам с кораб за Виена.[14]

В емиграция редактиране

През октомври 1925 година Тодор Ангелов и семейството му пристигат във Виена, където той се опитва да се прехранва с различни случайни работи, тъй като няма разрешение за работа, но разчита главно на материална помощ от комунистически организации. След като публикува в „Македонско дело“ сведения за дейността на ВМРО от последните години получава задочна смъртна присъда от организацията. Заради връзките му с комунистите е изключен от българската анархистка група във Виена. Изпитващ постоянни финансови проблеми, през юни 1926 година Ангелов заминава със семейството си за Париж.[15]

След пристигането си във Франция Ангелов започва работа в имигрантска работилница за плетени обувки в Сартрувил, но работата е сезонна и през есента се премества в парижкия квартал Белвил. Той продължава връзките си с крайната левица и в началото на март 1927 година е екстрадиран в Белгия и се установява в Схарбек. Тук той става член на Комунистическата партия на Белгия и секретар на групата нейни членове от България.[16]

В Схарбек Тодор Ангелов отоново работи като плетач на обувки. По това време дъщеря му заболява от костна туберкулоза, прекарва 11 месеца на легло в Университетската болница „Брюгман“, и още известно време в санаториум в Бредене, където майка ѝ получава работа като санитарка. През есента на 1930 година е изписана от санаториума, което поставя семейството пред нови финансови трудности, но обявена по това време амнистия във връзка с женитбата на цар Борис III позволява на съпругата и детето на Ангелов да се върнат в България. Самият той остава в Брюксел и живее там като дребен функционер на комунистическата партия до 16 декември 1936 година, когато заминава за Париж, за да се включи като доброволец в Испанската гражданска война на страната на републиканското правителство.[17]

Испанската и Втората световна война редактиране

Заедно с много други доброволци, Ангелов заминава от Париж с влак за Перпинян, а оттам пресича пеш границата с Испания. В края на декември пристига в Албасете, където е назначен за интендант в сформиращия се Батальон „Георги Димитров“, голяма част от доброволците в който са българи. На 12 февруари 1937 година батальонът е прехвърлен спешно на фронтовата линия и участва в битката при Харама, след което остава на позиция в този участък до юни. През юли той е в центъра на опита за настъпление към Брунете, претърпявайки тежки загуби, като Ангелов е ранен в лявата ръка.[18]

След раняването си, през септември 1937 година Тодор Ангелов е прехвърлен в санитарната администрация на Мурсия, превърната в център за лечение на ранени. През април 1938 година участва в евакуацията на болницата към Барселона, където е назначен за чиновник в цензурата, а после отново в администрацията на болница. През лятото пътува за кратко до Париж и Брюксел. През септември е постигнато споразумение за изтегляне на чуждестранните доброволци от Испания. Ангелов остава в Барселона до първите дни на 1939 година, когато се премества във Фигерас, а после в Рипол, където са повечето български интербригадисти, след което преминава във Франция.[19]

Заедно с десетки хиляди бежанци от Испания, Ангелов е настанен в лагер на морския бряг при Аржелес сюр Мер, а на 21 април 1939 година е прехвърлен в новооткрития лагер при Гюрс. Освободен е в края на юли, след което заминава през Париж за Брюксел, където първоначално отсяда при социалиста Пийт Вермейлен, след което подновява работата си като плетач на обувки.[20]

Малко след окупацията на Белгия от Германия през 1940 година, в началото на Втората световна война, Ангелов, както и много други комунисти, се включва в Съпротивата, въпреки официалната прогерманска позиция на Белгийската комунистическа партия по времето на Пакта „Рибентроп-Молотов“. Първоначално организира разпространението на позиви и издания и участва в създаването на нелегални организации сред имигрантските общности в Брюксел. Организира укриването на издирвани от властите еврейски деца и германски дезертьори, както и отделни саботажни акции.[21]

След началото на съветско-германската война, Белгийската комунистическа партия се включва активно в съпротивата и Тодор Ангелов оглавява добре организирана терористична група, включваща главно имигранти, която е особено активна в района на Брюксел. Тя участва в множество саботажи и екзекуции на колаборационисти. През юли 1942 година групата напада белгийската централа на „Юденрат“ и унищожава намиращата се там документация, а през септември извършва бомбен атентат в киносалон с множество жертви. На 19 януари 1943 година е арестуван от Гестапо на площад „Рон-Поан дю Суверен“ в Аудергем при мащабна акция срещу комунистическата съпротива и е затворен в крепостта в Брендонк.[22]

Първоначално Гестапо не успява да идентифицира Ангелов и да си изясни ролята му в организацията и в продължение на седем месеца го държи в единична килия и го подлага на разпити. През първите три месеца на 1943 година са арестувани над 800 участници в комунистическата съпротива и след обстойно разследване към юли властите разкриват нейната структура и дейността ѝ е пресечена. След това арестуваните са използвани за заложници, които са разстрелвани като отмъщение за жертви при акции на Съпротивата.[23]

Тодор Ангелов е разстрелян в Брендонк на 30 ноември 1943 година.[24]

Оценки за дейността му редактиране

 
Списък на екзекутираните във Форт ван Брендонк

Непосредствено след войната Тодор Ангелов е обявен за един от героите на белгийската съпротива и е произведен посмъртно в звание полковник. Награден е с Ордена на Леополд (най-ниската степен - кавалер, с палми), Военен кръст (с палми), Медал на въоръжената съпротива 1940-1945, Възпоменателен медал за войната 1940-1945.[25]

В началото на 80-те години, с участието на българското посолство в Белгия, е поставен негов паметник в Схарбек, където той живее дълго време. Паметник на Ангелов има и в родния му град, а през 1998 година той е обявен за почетен гражданин на Кюстендил.

През 2007 година в Белгия е издадена книгата „Otages de la terreur nazie“ („Заложници на нацисткия терор“), посветена на Тодор Ангелов и неговата група. През 2008 година дъщеря му Свобода Бъчварова издава тритомен документален роман „По особено мъчителен начин“, основан на живота на нейния баща.

Бележки редактиране

  1. ↑ anarchy.bg 2007.
  2. ↑ Желязков 2005.
  3. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 23.
  4. ↑ Бъчварова 2008a, с. 47 – 49.
  5. ↑ Бъчварова 2008a, с. 63 – 64, 85 – 89.
  6. ↑ Бъчварова 2008a, с. 92 – 97.
  7. ↑ Бъчварова 2008a, с. 108 – 112.
  8. ↑ Бъчварова 2008a, с. 200 – 214.
  9. ↑ Бъчварова 2008a, с. 214 – 221, 230 – 234, 238 – 240, 244 – 245.
  10. ↑ Бъчварова 2008a, с. 262 – 267.
  11. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 237.
  12. ↑ Бъчварова 2008a, с. 277 – 278.
  13. ↑ Бъчварова 2008a, с. 298 – 302.
  14. ↑ Бъчварова 2008a, с. 352 – 353, 362, 372 – 374, 382 – 383, 387 – 388, 400 – 406.
  15. ↑ Бъчварова 2008a, с. 419 – 425.
  16. ↑ Бъчварова 2008a, с. 428 – 429, 432 – 435.
  17. ↑ Бъчварова 2008a, с. 438, 440 – 443, 448, 460 – 466.
  18. ↑ Бъчварова 2008b, с. 24, 69, 94, 105, 147.
  19. ↑ Бъчварова 2008b, с. 150 – 151, 183, 197 – 199, 384, 413, 507 – 508, 523, 543.
  20. ↑ Бъчварова 2008b, с. 591, 622 – 624, 703, 723, 733, 737.
  21. ↑ Бъчварова 2008c, с. 125 – 126, 177 – 178, 198.
  22. ↑ Бъчварова 2008c, с. 198 – 200, 221 – 224, 280.
  23. ↑ Бъчварова 2008c, с. 240, 257 – 260, 271, 274.
  24. ↑ Бъчварова 2008c, с. 274 – 275.
  25. ↑ Бъчварова 2008c, с. 282.
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тодор_Ангелов&oldid=11993139“.