Уикипедия

Томас I Савойски

9-и граф на Савоя (11-12 век)

Томас I Савойски или Томас дьо Мориен, наречен „Приятел на комуните“[1] или „Гибелин“ (на италиански: Tommaso I di Savoia, detto Amico dei Comuni, на френски: Thomas Ier de Savoie, dit L'Ami des communes ou encore le Gibelin; * 20 май 1177 г., сл. 26 май 1178 г. или 27 май 1178 г. в Замък Шарбониер в Егбел,[2] Савойско графство, † 1 март 1233 г. в Монкалиери, пак там) е 9-и граф на Савоя, граф на Мориен, господар (сеньор) на Пиемонт, маркграф на Италия (1189 – 1233), имперски викарий за Ломбардия (от 1226 г.).

Томас I Савойски
9-и граф на Савоя
Томас I в рисунка от 1701 г.
Управление4 март 1189 – 1 март 1233
НаследилХумберт III Савойски
НаследникАмадей IV
Лични данни
Роден
Починал
между 1 март 1233 г. и 2 март 1233 г.
Погребан вСакра ди Сан Микеле (дн. Сант'Амброджо ди Торино, Италия)
Други титлиГраф на Мориен
Маркграф на Италия
Господар (синьор) на Пиемонт
Имперски викарий за Ломбардия
Семейство
ДинастияХумбертини (Дом Савоя)
БащаХумберт III Савойски
МайкаБеатрис Маконска
БракБеатрис (Маргарита) Женевска
ПотомциАмадей
Беатрис
Маргарита
Хумберт
Аймон
Томас
Вилхелм
Петър
Бонифаций
Филип
Аймон
Хумберт
две дъщери
Алиса (Алазия)
Агата
Извънбр.:
Амадей
Авита (Маргарита)
Бенедикт
Беролд
Герб
Томас I Савойски в Общомедия

Произход редактиране

Според френския историк Самюел Гишенон[3] Томас е първият и единствен син на Хумберт III Савойски, наречен Светецът (* 1136, † 1189), 8-и граф на Савоя, Аоста и Мориен и маркграф на Италия, и на четвъртата му съпруга Беатрис Маконска или Беатрис Виенска (* ок. 1160, † 1230). Негови дядо и баба по бащина линия са Амадей III Савойски, граф на Савоя, и Матилда Албонска, а по майчина – Гералд I, граф на Макон и на Виен,[4] и Морет дьо Салан.

Има три природени сестри от третия брак на баща си с Клеменция фон Церинген.

Томас е племенник на Мафалда Савойска, съпруга от 1146 г. на първия португалски крал Афонсу I.

Наречен е „Приятел на комуните“ заради широките свободи, които дава на своите комуни.

Биография редактиране

Ранни години редактиране

Томас е роден след 26 май,[4] вероятно на 27 май 1178 г., а според Самюел Гишенон[5] и други френски автори[6] – на 20 май 1177 г. в замъка Шарбониер – графска резиденция на Хумбертините в долината Мориен.[7] Раждането на син е голяма радост за баща му Хумберт III, който има единствено дъщери от предходните си три брака.[7][8] Новината му е съобщена от умиращия Свети Анселм, тогавашен епископ на Беле.[9] Детето е наречено Томас в чест на Св. Томас Бекет.[10]

Регентство редактиране

Томас е на около 11 – 12 години, когато баща му Хумберт III умира на 4 март 1189 г. в столицата на Савойското графство Шамбери след около 40 години царуване.[11][12][13]

 
Герб на Дом Савоя

Според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жони[14] и английския историк Чарлз Превитè-Ортън[10] Томас наследява властта под опеката и регентството на Бонифаций Монфератски – син на маркграфа на Монферат Вилхелм V и братовчед на баща му.[15] Последната кралица на Италия Мария Жозе Белгийска в „Произход на Дом Савоя“ пише, че опеката над Томас е била поверена на маркграфа на Монферат Вилхелм V – спътник по оръжие на дядо му Амадей III Савойски по време на Втория кръстоносен поход, но понеже по онова време той се е намирал в Светите земи, тя е била поета от второродния му син Бонифаций.[16]

След смъртта на Хумберт III е създаден Регентски съвет за управление на графството, в който влизат и неговият опекун Бонифаций Монфератски, и влиятелната му майка Беатрис Маконска.[15] Графският съвет, състоящ се обикновено от благородници и в по-малка степен – от духовници, вероятно също играе роля през този период.[17] Ролята му е да подпомага графа в управлението на властта, по-специално във феодалните дела, висшето правосъдие, финансите, както и във вътрешната и във външната политика на графството, като играе роля в решенията за женитба, както и при смяната на графа в случай на отсъствие.[17]

Когато става пълнолетен през август 1191 г., Томас има енергията, военната наклонност и харизмата, от които баща му е лишен.[18] Под ръководството на Бонифаций той става смел рицар и доблестен човек на действието,[10] и на практика графството преминава от религиозно ръководство към военно.[19] Савойската държава от десетилетен поддръжник на привържениците на Папата (гвелфи) става поддръжник на привържениците на императора на Свещената Римска империя (гибелини).[19][20]

Въпреки младата си възраст Томас се заема със задачата да завладее нови територии на северозапад. През 1191 г. той предоставя на Вале д'Аоста Харта на свободите (на френски: Charte des franchises), признавайки правото на района на политическа и административна автономия.[18] Епископът на Аоста се възползва от напрежението между графството и император Хайнрих VI, за да получи по-голяма власт във времето и по-специално – 1/3 от всички публични приходи.[21] Впоследствие Томас подкрепя император Фридрих II срещу папството. Тази нова политическа ориентация е мотивирана от заплахата, която Савойското графство избягва малко преди зимата на 1187 г., когато имперските войски нахлуват в Пиемонт и във Вал ди Суза. Тази ориентация му струва прозвището „Гибелин“.[22][23] Оттогава той започва да използва по-скоро традиционния имперски флаг с орел на златно поле отколкото този със сребърен кръст върху червено поле.[24]

Томас I наследява от баща си около 25 стратегически позиции (замъци), разположени на териториите на Мориен, Новалез, Тарантез, Вал ди Суза, Вале д'Аоста, Шабле, Бюже, Пиемонт и Виеноа.[25] През 1191 г. маркграфовете на Монферат и на Салуцо възстановяват в Торино властта на графа, намалявайки правомощията на епископа.[19] По онова време Томас и Бонифаций са гости на император Хайнрих VI във Фулда.[26] 

Младият Томас скоро разбира как да се освободи от опеката на Бонифаций Монфератски, подчертавайки независимия си характер. Той влиза в спор с Женевското графство, но скоро сключва съюз с неговия владетел Вилхелм I, за чиято дъщеря Маргарита (Беатрис или Никола) се жени около май 1196 г.[27][28] Във връзка с това се говори, както твърди Самюел Гишенон, че граф Вилхелм I не одобрява подобен брак, тъй като по онова време савойците са слаби, застрашени по всички граници и възможна плячка за другите сили по онова време. Твърди се, че графът вече е обещал дъщеря си за съпруга на френския крал Филип II. Томас обаче отвлича графинята в Русийон в регион Бюже по време на пътуването ѝ до Франция за брака ѝ с краля и я завежда в Савоя, където се жени за нея.[29] Все пак Гишенон изтъква, че през 1196 г. Филип II е вече женен и освен това Томас със сигурност не би посмял да нападне така Краля на Франция.[29]

Граф на Савоя редактиране

Политически дела редактиране

За разлика от баща си, който открито се противопоставя на Свещената Римска империя, Томас основава управлението си върху политиката на помирение, базирана на благоразумие и на фини политически маневри. Благодарение на това той скоро получава благодеяния и земи от император Хайнрих VI, а император Фридрих II го прави през 1226 г. имперски викарий за Ломбардия,[30][31] като по този начин Томас става официален негов представител.[32][33]

Томас I разширява правата си в регион Бюже, в Пеи дьо Во, в Кариняно и в Пиемонт, и получава титлата „Господар (синьор) на Пиемонт“. Още през 1197 г. император Хайнрих VI отменя отстъпките, дадени от баща му Фридрих Барбароса на епископите на Пиемонт, и признава авторитета на Савойския граф,[34] който в следващите години е доста активен в района.[35] През 1207 г. Томас заминава за Базел, за да потвърди подкрепата си за римско-немския крал Филип Швабски, като гарантира подкрепата си в Италия и в замяна получава инвеститурата за всичките владения, принадлежали на семейство му.[15][36][37] Като феоди императорът му дава Замъка на Мудон,[38] Киери – пазарен град близо до Торино и Тестона (днешен Монкалиери) в Пиемонт.[15]

През 1211 – 1212 г. Томас I заедно с господаря на Фосини Аймон II атакува епископите на Женева.[39] Инвеститурата му във Во е в ущърб на рода Церинген (Zähringen), принадлежащ към гвелфите.[40] Опозиция има и от страна на епископа на Лозана Рожер дьо Вико Пизано, също гвелф.[38][40] Навремето замъкът на Мудон принадлежи на лозанските епископи, но епископът остава господар на града.[38][41] Започва война и Томас I опожарява замъка в Люсон – епископска резиденция.[38][42] С подписването на Мирния договор от Бюрие през 1219 г. между Томас I и новия епископ Бертолд дьо Нюшател Томас отстоява правата си над Мудон и подчертава своето установяване в северната част на Женевското езеро.[15] Той фактически получава суверенитета над града, въпреки че епископът запазва сюзеренната си власт.[43][44] В бъдеще градът става център на властта на Савойската династия за Земи Во.[38][43]

Останалата част от политическата активност на Томас I е белязана от възстановяването на изгубените от предшествениците му владения. Той се съюзява със силни феодали и епископи, опитвайки се да сключи съюз с италианските комуни и синьории, за да укрепи своите територии и да увеличи славата на Савоя. Бунтуващите се феодални барони и много комуни биват подчинени на волята му. Благоприятните съюзи се дължат и на брачни договори. В края на 1218 г., след договор от 1 юни, Томас I жени дъщеря си Маргарита за Хартман IV фон Кибург – син на граф Улрих III фон Кибург.[7][15][45] Този съюз дава възможност да се съберат два наследнически клона на херцогския род Церинген,[15] притежаващ северната част на Швейцария (Райнфелден, Фрибур и Берн). Последният по-стар клон на рода изчезва през годината и наследството преминава към Дом Кибург.[46][47] Томас жени и дъщеря си Беатрис в Дронеро през 1219 г. за графа на Прованс Раймон Беренгар IV.[48] Данте Алигиери казва за нея, че е „имала четири дъщери, всяка от които кралица“, сред които е и кралицата на Англия Елеонора Прованска, съпруга на английския крал Хенри III. Елеонора вика в английския двор двама свои чичовци от Савоя – Бонифаций Савойски, който става архиепископ на Кентърбъри и Петър II Савойски (по-късно граф на Савоя), който става граф на Ричмънд и издига свой дворец в Лондон, на мястото на който през 2020 г. се намира хотел „Савоя“ (Savoy Hotel).

През този период Томас прави и много дарения и сключва различни споразумения,[49] сред които закупуването на град Шамбери[50] и споразумението с епископа на Сион Ландрик (Ландри) дьо Мон[51] от 1224 г., подписано от съпругата и децата му.[52] По този повод епископът получава като феод замъка на Морж и се задължава да помага на графа в случай на нападение над замъка Шийон.[51]

Някои автори от 19 и 20 век считат, че Томас I е участвал в Четвъртия кръстоносен поход и в Албигойския кръстоносен поход.[53] Според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жони през 1202 г. Томас отива във Венеция, следвайки водача на Четвъртия кръстоносен поход – бившия си наставник Бонифаций I Монфератски и заминава с венециански кораби на похода. Взима участие в обсадата на Задар, но след разграбването на града, неодобрено от папа Инокентий III, изоставя похода и се връща в своите владения през Тирол.[54] Сен-Жони казва също, че според някои източници Томас следва Кръстоносния поход до Константинопол, участвайки в първата обсада на града, но не вярва, че той участва в завладяването на Константинопол през 1204 г.[54] И френският историк Самюел Гишенон говори за участието на Томас в похода, но отбелязва, че не всички историци по онова време споменават този факт и припомня, че със сигурност Томас не присъства на коронацията на император Балдуин I през 1204 г., тъй като има документи, удостоверяващи присъствието му в Савойското графство в предходната година.[55] Френският историк от 19 век Жан Фрезе в своята „История на Дом Савоя“ твърди, че Томас участва в Четвъртия кръстоносен поход, но след разграбването на Задар не одобрява решението да се отиде в Константинопол и се връща в своето графство.[56] Томас е в Абатство Откомб[57] на 22 октомври 1203 г.,[58] което значи, че ако той е участвал в похода, това е било само първата му част.

Виктор Флур дьо Сен-Жони пише, цитирайки „Хрониките на Лангедок“ (на френски: Chroniques Languedociennes), че Томас присъства на клането при Безие през 1209 г. по време на Албигойския кръстоносен поход.[54] Жан Фрезе обаче твърди, че Томас участва в похода, когато през 1226 г. в него се намесва кралят на Франция Луи VIII, и участва в обсадата и в завладяването на Авиньон, като се оттегля от кампанията след смъртта на краля същата година.[59]

Други автори смята, че нито политиката на гибелините, нито източниците потвърждават тези възможности.[60] Освен това, изследователят Жерар Зукето посочва, че трубадурът Пеир Раймон намира убежище в двора на Принца на Савоя в навечерието на Кръстоносния поход.[61] Той създава поемата „Доблестен граф на Савоя“, в която вероятно става въпрос за Томас I.

Религиозна политика редактиране

Политиката към Папството e важна за Томас I. Малко след смъртта на баща си Хумберт III през 1189 г. Томас, по съвет на опекуна си Бонифаций Монфератски и на майка си Беатрис Маконска, потвърждава даренията му и тези на прародителя му Хумберт I Савойски към презвитерите на Катедралата на Сен Жан дьо Мориен.[62] След като става пълнолетен през 1191 г., Томас потвърждава дарението, направено от баща му на манастира Сан Маурицио.[63] През 1200 г. заедно със сина си Амадей той дава гаранции на Абатство „Сан Марко“.[64]

Томас I се радва на многобройна челяд и я насочва към църковната кариера:[9][65] шест от синовете му – Вилхелм, Амадей, Филип, Бонифаций, Петър и Томас стават църковни лица, а две от дъщерите му – Алиса и Агата успяват да станат една след друга игуменки на Абатство „Сен Пиер“ в Лион.[66] Томас и Петър са църковни лица, преди да станат светски господари.[66] Вилхелм става епископ на Валанс, декан на Виен, след това принц-епископ на Лиеж и Уинчестър, а Бонифаций е епископ на Беле, преди да стане архиепископ на Кентърбъри. Филип е архиепископ на Лион и епископ на Валанс, преди да стане граф на Савоя, а Амадей – епископ на Мориен.[66][67]

Томас I, подобно на своите предшественици, провежда политика за подпомагане на манастирите. Абатство Откомб се възползва от щедростта му, като получава всичко необходимо за функционирането си и е освободено от редица такси.[9] За графа са важни закрилата заедно с правото на придобиване на феоди в графството. През 1203 г. графът му дава права над енориите и жителите на Мерѝ, Кларафон и Друметà.[9][68][69]

На другите манастири също са направени дарения. През 1195 г. Томас I дарява свои имоти във Вал ди Суза на Абатство Бетон във Вал Желон.[9] Между 1197 и 1200 г. той завещава имот и на приюта на Мон Сени. Дарения са правени през 1207 г. и през 1216 г. на манастира на Айон в масива Бож. Няколко недатирани акта от Женевския регистър (Régeste genevois) показват, че графът предоставя закрила на Манастир „Арвиер“ във Валроме[70] и на Манастир „Айон“ в Бож.[9][71] През 1207 г. той потвърждава правата на Абатство Олп в Шабле, както и защитата му.[72] През 1222 г. става попечител на манастира на Валон в Шабле.[73]

Харти на свободите редактиране

Рут Мариот Льобер отбелязва, че Савойските графовете използват хартите на свободите в селищата на своята територията като начин за управление. Те дават тези харти по стратегически, понякога военни, политически или икономически причини, но без претенции към обикновените хора. Когато хартата бъде установена, графът гарантира справедливостта и жителите получават определени свободи. Бенефициенти на такива предимства са градовете, разположени по границите на графството – по основните оси, свързващи Северна Европа с Италианския полуостров, по-специално по осите, минаващи покрай алпийския проход Мон Сени, който те контролират.[74][75]

През 1196 г. граф Томас I подписва договор за pariagium с отец Рение от абатството на Сен Рамбер ан Бюже,[76][77][78] с който Томас получава разположения там замък Корнийон,[78] както и селището Сен Рамбер. Стратегическият интерес на мястото е налагането на такса за преминаване.[78] През 1198 г. Томас заедно със съпругата си под името Никола потвърждава привилегиите на Суза.[79]

На 11 ноември 1203 г. монасите от Абатство Откомб получават привилегии:[76] закупуване на феод или освобождаване от данъци, и тези привилегии са увеличени през 1235 г.[9] Два града, разположени на брега на Рона, също получават харти: Йен през 1215 г.[80] и Сен Жьони сюр Гие около 1270 г.[74] Градът Вилньов дьо Шийон, който графът създава до замъка Шийон през 1214 г., е център на графската власт в Шабле и получава такава харта при основаването си.[81][82] Вилньов трябва да служи за пристанище, убежище за пътници и място за заплащане на пътна такса.[81] Както замъкът, така и селището се намират на едно от пътищата, водещи от Северна Европа към Италианския полуостров и минаващи през прохода Голям Сан Бернар.[74] Синът на Томас I – Аймон подпомага строежа на болница там през 1236 г.[81]

През март 1232 г., малко преди да бъде закупен градът, Шамбери получава свободи,[83] както и град Аоста в края на 13 век.[18] Графовете на Мориен (т. нар. „Хумбертини“, които са в основата на Дом Савоя) притежават имоти на територията на Шамбери.[84] Стратегическото положение на града, особено по оста в посока Мон Сени, не отбягва от вниманието на Савоя. На 15 март 1232 г. Томас купува за 32 хил. су част от правата над град Шамбери от Берлион – виконт на града.[9][83][85] Част от парите идват най-вече от вноска на Абатство Откомб (1000 су) и от италиански заемодатели.[9] Градът придобива значение при следващото царуване на граф Амадей V Савойски, който купува тамошния замък и го превръща в своя резиденция.[85]

Смърт и наследство редактиране

 
Кенотаф на графа според произведението на Гишенон (1658).

Според някои автори от 19 век Томас I се разболява внезапно от треска във Вале д'Аоста и умира в Аоста в началото на 1233 г., докато се връща с армията си от военна кампания в Шабле,[86][87][88] но това вероятно е неправилна интерпретация на рисунка на френския историк Самюел Гишенон.[89] Според други източници Томас I умира през 1232 г.[90] или на 1 март 1233 г. в Монкалиери близо до Торино.[91] Графът току-що се е включил отново във война срещу архиепископа на Торино, за да отстоява властта си над региона и града.[87] Изглежда, че се разболява, изтощен от боевете,[86] след като спечелва Монкалиери и иска да продължи битката в посока Торино. Според летописите изглежда, че той е в началото на построяването на крепост над Монкалиери, бъдещ Кралски замък в Монкалиери, което позволява контрола на река По на това място.[86]

 
Сакра ди Сан Микеле, Пиемонт, Северна Италия

Според преданието Томас I е погребан, както е пожелал,[86] в абатство Сакра ди Сан Микеле.[7][92] Гробът му обаче никога не е открит, макар че от уважение към вековната традиция там е поставен възпоменателен надпис.[93]

Томас I е наследен от първородния си син Амадей под името Амадей IV Савойски.[94] Понеже Томас има много деца, той подготвя наследяването си, организирайки управлението и разпределението на земите на графството, и прилагайки „политика на феодална зависимост чрез апанаж, с уважение на всеки кадет към по-старшия [...], за да се избегне разпръскването на наследството и евентуалните конфликти при наследяване, удовлетворявайки същевременно сепаратистко настроените региони и създавайки истински рангове“.[95] Синът му Аймон става господар на Шабле,[65] който получава като апанаж от брат си през 1234 г.[96] Томас и Петър, отдали се на религиозна кариера, стават светски господари.[65] Томас се премества в Пиемонт и става граф на Фландрия през 1247 г.[65] Петър, който се оженва за наследницата на Фосини, се сдобива с Шабле след смъртта на брат си Аймон през 1238 г. в допълнение към Во.[65] По-късно още един син на Томас – Филип става граф.[7]

При смъртта си граф Томас може да се похвали с това, че е излекувал почти всички язви, засегнали Дом Савоя, и е увеличил силата на господарството си: Вал ди Суза, Джавено и Ривалта окончателно стават част от Савойската държава, вкл. и столицата на Во – Мудон, която по-късно ще служи на неговите наследници за достъп до околните територии. Томас обаче оставя дефицит във финансово отношение, защото синът му Амадей през 1240 г. казва в завещанието си, че дълговете на баща му все още не са изплатени.[97]

Брак и потомство редактиране

Ок. 1196 г., вероятно през май, Томас I се жени за Беатрис (Маргарита или Никола) Женевска (* ок. 1180, † 8 април 1257 в Пиер Шател), дъщеря на графа на Женева Вилхелм I и на господарката на Фосини Беатрис. Някои историци разграничават Беатрис Женевска от Маргарита дьо Фосини и считат, че се касае за два брака,[98][99] а други смятат, че Томас се жени само веднъж.[100] Двамата имат десет деца, от които осем сина според някои историци,[101] сред които Южин Л. Кокс[65] и Бернар Демоц.[67] Съпрузите историци Льоги отбелязват, че многобройното потомство на графа е предимство.[101]

  1. Амадей Савойски (* 1197, † 24 юни/13 юли 1253 в Монмелиан), като Амадей IV Савойски, 10-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1233 – 1253), имперски викарий за Пиемонт; 1. ∞ 1222 за Ана Бургундска (* 1192, † 1243) 2. ∞ 1244 за Сибила дел Балцо/Сесил дьо Бо (* 1230, † 1275)
  2. Беатрис Савойска (* 1198,[102] ок. 1205[4] или 1206[103][104] † 1265,[105] декември 1266[4][103][104] или 4 януари 1267[4]), ∞ 5 юни 1219 за граф Раймон Беренгер IV от Прованс (* 1198, † 19 август 1245), от когото има един син и четири дъщери, всичките кралици.
  3. Маргарита Савойска (* 1212, † 4 април 1270,[104] 1/2 септември 1270,[4] 4 септември 1270[103] или 1273[4][106][107]), 1. ∞ 1 юни 1218 за граф Хартман IV фон Кибург († 1264), от когото няма деца. 2. ∞ сл. 27 ноември 1264 за граф Еберхард I фон Хабсбург-Лауфенбург († пр. 2 юни 1284), от когото няма деца.
  4. Хумберт Савойски (* ок. 1198,[4][103] † 1223 в Унгария)
  5. Аймон Савойски (* 1200, † 1238[96] или 1242 от проказа[4][7][103][104]), апанаж във Вале и Шабле (1234 – 1237), господар на провинция Агон (на лат. dominus provinciae Agaunensis[108]), известен и като господар на Агон (днешен Сен Морис, на лат. dominus Agaunensis), на Шабле, Шийон, Морж и Вилньов, основава болницата на Вилньов (25 юни 1236)
  6. Томас Савойски (* 1199, † 7 февруари 1259), регент-граф на Савоя с името Томас II Савойски, господар на Пиемонт (1233 –1259), маркграф на Торино и Ивреа, граф на Фландрия и на Ено (1237 – 1244), граф на Аоста и на Мориен, имперски викарий за Пиемонт (1242), принц на Капуа (1252). Суверен граф на Савоя от 1253 г. до смъртта си, наследява брат си Амадей IV като регент на племенника си Бонифаций Савойски (* 1245 † 1263); 1. ∞ 2 април 1237 за Йохана Фландърска (* 1188, † 1244), от която няма деца 2. ∞ 1245/1251 Беатриче Фиески († 15 юли 1283), от която има трима сина и две или три дъщери. Осигурява за синовете им наследяването на Пиемонт (Томас III), на Савоя (Амедей V, граф на Савоя от 1285 до 1323 г.) и на Во (Лудвиг I)
  7. Вилхелм Савойски (* ок. 1201,[4] † 1 ноември 1239 във Витербо отровен), епископ на Валанс (1224/1226 – 1239), принц епископ на Лиеж и на Уинчестър (1238 – 1239)
  8. Петър II Савойски „Малкият Карл Велики“ (* 1203 в Замъка на Суза, † 16 май 1268 в Замъка на Пиер Шател), 12-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1263 – 1268), господар на Во (1233 – 1268); живее дълго в Англия, където става граф на Ричмънд (1241); ∞ 1234 Агнес дьо Фосини († 11/16 август 1268)
  9. Бонифаций Савойски (* ок. 1206[4] или 1207[104] в Шато дьо Сент Елен дю Лак, † 14 юли 1270[4][103][104] в Шато дьо Сент Елен де Милиер), приор на Нантюа, епископ на Беле (1232) и архиепископ на Кентърбъри (1241 – 1268), приор на Англия (1241), епископ на Дърам, в английския двор с братята и племенницата си Елеонора (сл. 1236), беатифициран от папа Григорий XVI (1838)
  10. Филип Савойски (* 1207 в замъка Шарбониер в Егбел, † 15/16 август 1285 в Шато дьо Русийон в Бюже), като Филип I Савойски, 13-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1268 -1285), архидякон на Мец (1229), епископ на Лозана (1239), епископ на Валанс (1245) и архиепископ на Лион (1246 –1267); ∞ 11 юни 1267 за Аделхайд (Алиса) от Андекс–Мерания († 8 март 1279), от която няма деца.

И други деца биват добавени към горепосочените, четири на уеб страница MedLands[4] или още четири според специалната статия на уеб страница Sabaudia.org:[7]

  1. Аймон Савойски († 1238), господар на Вале[7]
  2. Хумберт Савойски († 1223)[7]
  3. две дъщери († пр. 1254 като малки)[4]
  4. Алиса или Алазия Савойска († 1277, погребана в Абатство „Откомб“), игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион (1250)[4][7]
  5. Агата Савойска († сл. 1279), монахиня и след това игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион.[4][7]

Има и няколко извънбрачни деца:

  • Амадей († 19 януари 1256,[4] 1258 или 1268[7][104]), монах в манастир в Гренобъл, епископ на Мориен под името Амадей III (през 1220[4] или от 29 февруари 1233[103]), пастор на Виен, епископ на Лиеж[4]
  • Авита (Авуа, Маргарита) († малко пр. 14 май 1292)[109] 1. ∞ 1237[7] или 1257[4] за Болдуин дьо Рьовиер (* 1 януари 1236 във Франция, † пр. 13 септември 1262), 7-и граф на Девън 2. ∞ 1269 в Хертфордшър за сър Робърт Агийон ъф Уортън († 12 февруари 1286)
  • Беролд († сл. юни 1263)
  • Бенедикт († сл. юни 1263). Според френския историк Самюел Гишенон през юни 1263 г. Бенедикт заедно с Беролд се заклеват в Егбел в почит на Петър II Савойски (не цитира съответния първичен източник).

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Библиография редактиране

Историографска литература редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Rossotti, Renzo. Curiosità e misteri di Torino. Newton Compton editore, 1992. с. 108. (на италиански)
  2. ↑ Днешно подселище на Вал д'Арк, деп. Савоа, Франция
  3. ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monumens, histoires, et autres preuves authentiques. 1660. p. 242. (на френски)
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Cawley, Charles. B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I // Medlands – Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 15 март 2021. (на английски)
  5. ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres.... 1660. p. 244. (на френски)
  6. ↑ Prieur, Jean, Vulliez, Hyacinthe. Saints et saintes de Savoie, La Fontaine de Siloé. 1999. p. 81 – 82. (на френски)
  7. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Palluel-Guillard, André. La Maison de Savoie: Thomas I, L'ami des communes. p. 12. Посетен на 26 ноември 2020. (на френски) Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
  8. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. n° CCCXLVII. с. 127. (на латински)
  9. ↑ а б в г д е ж з и Lovie, Jacques, Beauchesne, H. Histoire des Diocèse de France : Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11. 1979. ISBN 0336 – 0539. p. 36. (на френски)
  10. ↑ а б в Previté-Orton, Charles. The early history of the house of Savoy (1000 – 1233). 1912. p. 355. (на английски)
  11. ↑ Fabio Arduino. Beato Umberto III di Savoia Conte // Santi e beati.it. Посетен на 21.4.2020. (на италиански)
  12. ↑ Chartes du diocèse de Maurienne. p. 340. (на френски)
  13. ↑ Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle: Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000 (ISBN 2-05-101676-3), с. 165
  14. ↑ Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie. p. 222. (на френски)
  15. ↑ а б в г д е ж Andenmatten, Bernard. Savoie, Thomas Ier de // Dictionnaire historique de la Suisse. 24.2.2011. Посетен на 26 ноември 2020.
  16. ↑ #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – THOMAS de Maurienne // Посетен на 21.4.2020. (на английски)
  17. ↑ а б Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge. Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. p. 325 – 327. (на френски)
  18. ↑ а б в Mariotte Löber, Ruth. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. ISBN 978-2-60004-503-2. p. 108 – 111. (на френски)
  19. ↑ а б в Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de la Savoie d'après les documents originaux depuis les origines les plus reculées jusqu'à l'annexion. Chambéry, Bonne, Conte-Grand & Cie éditeurs, 1868. p. 223 – 224. (на френски)
  20. ↑ Demotz, Bernard. Choix et représentations. L'entourage des comtes de Savoie // À l'ombre du pouvoir: les entourages princiers au Moyen Age par Alain Marchandisse, Jean-Louis Kuppe. Librairie Droz, 2003. ISBN 978-2-87019-283-2. с. 269.
  21. ↑ Galland, Bruno. Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie : 1309 – 1409 // Collection de l'École française de Rome. ISBN 978-2-72830-539-1. с. 28. Посетен на 3.5.2020.
  22. ↑ Demotz, Bernard. La Savoie et l'Orient du xie au xve siècle // Collectif, Frontières contacts et échanges en Savoie, t. 104. с. 85.
  23. ↑ Ménabréa, Henri. Histoire de la Savoie, Bernard Grasset. (réimpr. 2009) (1re éd. 1933). с. 91.
  24. ↑ Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge. Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. p. 173. (на френски)
  25. ↑ Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge,. Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. p. 26. (на френски)
  26. ↑ Previté-Orton, Charles. The Early History of the House of Savoy. 1912. p. 357. (на английски)
  27. ↑ Previté–Orton, Charles. The Early History of the House of Savoy. 1912. p. 358 и 416. (на английски)
  28. ↑ Genealogia comitum Sabaudiæ („Генеалогия на графовете на Савоя“) разказва, че на едно празненство младият граф срещнал дъщерята на графа на Женева: „Граф Томас бе млад и красив, и танцуваше и пееше по-добре от всеки друг. Той хвана ръката на дъщерята на Женевския граф и, пеейки дълго време заедно, двамата бяха толкова влюбени един в друг... и той започна да говори за любовта, казвайки: „Млада госпожице, аз съм толкова влюбен в любовта ви, че ако нямате милост към мен, по-добре да умра […]
  29. ↑ а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 253. (на френски)
  30. ↑ Wustemberger, L. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Laende, doc. 64. 1858. S. 29. (на немски)
  31. ↑ Galland, Bruno. Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie : 1309 – 1409. Collection de l'École française de Rome, 1998. ISBN 978-2-72830-539-1. с. 172.
  32. ↑ Cahiers d'histoire. Т. Volume 19. Comité historique du centre-est, 1974. с. 49.
  33. ↑ Thérèse Leguay et Jean-Pierre Leguay, Paris, Éditions Jean-paul Gisserot, 2005, 128 p.(ISBN 978-2-87747-804-5), с. 27. Книгата обаче съдържа грешка при споменаването на император Карл IV, когато е в този период царува Фридрих II.
  34. ↑ Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux. p. 224. (на френски)
  35. ↑ Previté-Orton, Charles William. The early history of the house of Savoy (1000 – 1233). 1912. p. 367. (на английски)
  36. ↑ Previté-Orton, Charles William. The early history of the house of Savoy (1000 – 1233). 1912. (на английски)
  37. ↑ Wurstemberger, L. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 43. 1858. S. 18 – 19. (на немски)
  38. ↑ а б в г д Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343. Librairie Droz – Académie florimontane 1973. ISBN 978-2-60004-503-2. p. 147 – 148. (на френски)
  39. ↑ de la Corbière, Matthieu. L'invention et la défense des frontières dans le diocèse de Genève : Étude des principautés et de l'habitat fortifié (xiie – xive siècle). Annecy, Académie salésienne, 2002. ISBN 978-2-90110-218-2. с. 293.
  40. ↑ а б Menabrea, Léon. Des origines féodales dans les Alpes occidentales, Imprimerie royale. 1865. p. 255. (на френски)
  41. ↑ Jean-Jacques. Moudon (bailliage, district) // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. 16.9.2010. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  42. ↑ Pahud, Alexandre. Lucens (archive) // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. 26.112009. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  43. ↑ а б Fontannaz, Monique. Moudon (commune) // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. 28.2.2010. Посетен на 26 ноември 2020. (на френски)
  44. ↑ REG 0/0/1/573 // Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  45. ↑ Martin Leonhard. « Kibourg Kyburg (archive), de « 1 – La famille de Kibourg » // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne,. 24 février 2009. Посетен на 26 ноември 2020.
  46. ↑ Martin Leonhard. « Kibourg Kyburg (archive), de » « 1 – La famille de Kibourg ». // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. Посетен на 4.5.2020.
  47. ↑ Erwin Eugster. « Zähringen, de [archive] » // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. 25.1.2015. Посетен на 26 ноември 2020.
  48. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, n ° CDLIX. с. 170. (на латински)
  49. ↑ Wurstemberger, L. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien,. 1858. S. 20 – 36. (на немски)
  50. ↑ Пак там, doc. 83, с. 36
  51. ↑ а б REG 0/0/1/607 // Посетен на 26 ноември 2020.
  52. ↑ L. Wurstemberer, Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 58, с. 25
  53. ↑ Létanche, Jean. Les vieux châteaux, maisons fortes et ruines féodales du canton d'Yenne en Savoie, Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie. 1907. p. 26. (на френски)
  54. ↑ а б в Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux.... 1868 – 1869. p. 226. (на френски)
  55. ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 246 – 246. (на френски)
  56. ↑ Frézet, Jean. Histoire de la Maison de Savoie. p. 162 и 165. (на френски)
  57. ↑ Днешен Сен Пиер дьо Кюртий, Франция
  58. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. № CDIX. с. 151 – 152. (на латински)
  59. ↑ Frézet, Jean. Histoire de la Maison de Savoie,. p. 174 – 175. (на френски)
  60. ↑ Demotz, Bernard. « Être ou ne pas être Gibelin » // Papauté, monachisme et théories politiques : Le pouvoir et l'institution ecclésiale (Marcel Pacaut, Pierre Guichard) vol. 1. 1994. ISBN 978-2-72970-492-6. с. 51.
  61. ↑ Zuchetto, Gérard. Terre des troubadours, Les Editions de Paris-Max Chaleil. 1996. ISBN 978-2-90529-156-1. с. 255.
  62. ↑ Carutti, Domenico. Il Conte Umberto I (Biancamano) E Il Re Ardoino: Ricerche E Documenti (doc. n° XXXVI). 1884, 2010. с. 204. (на италиански)
  63. ↑ Cibrario, Luigi. Documenti, sigilli e monete. с. 101 – 102. (на латински)
  64. ↑ Wurstemberger, L. Peter der Zweite.... с. 18. Посетен на 26 ноември 2020.
  65. ↑ а б в г д е Cox, Eugene L. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-40086-791-2. p. 417. (на английски)
  66. ↑ а б в Lovie, Jacques. Histoire des Diocèse de France: Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11. Beauchesne, 1979. ISBN 0336 – 0539. с. 37.
  67. ↑ а б Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge.... Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. p. 468. (на френски)
  68. ↑ Мери (Méry) е дн. френска община в деп. Савоа, Кларафон (Clarafond) е община в деп. От Савоа, а Дрюмета Кларафон (Drumettaz-Clarafond), накратко Дрюмета – в деп. Савоа
  69. ↑ REG 0/0/1/484 // Régeste genevois. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  70. ↑ REG 0/0/1/450 // Régeste genevois. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  71. ↑ REG 0/0/1/451 // Régeste genevois. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  72. ↑ REG 0/0/1/502 // Régeste genevois. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  73. ↑ REG 0/0/1/486 // Régeste genevois. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  74. ↑ а б в Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie: Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343. Académie florimontane Librairie Droz, 1973. p. 13 – 14. (на френски)
  75. ↑ Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge,. Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. с. 134.
  76. ↑ а б Létanche, Jean. Les vieux châteaux, maisons fortes et ruines féodales du canton d'Yenne en Savoie, Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie. 1907. p. 74. (на френски)
  77. ↑ Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie: Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343, « Saint-Rambert-en-Bugey ». Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. p. 175. (на френски)
  78. ↑ а б в Kersuzan, Alain. Défendre la Bresse et le Bugey: les châteaux savoyards dans la guerre contre le Dauphiné, 1282 – 1355 // Collection d'histoire et d'archéologie médiévales vol. 14. Presses universitaires de Lyon, 2005. ISBN 978-2-72970-762-0. с. 25.
  79. ↑ Wurstemberger, L. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Laende, viertel Teil. doc. 41. 1858. S. 17. (на немски)
  80. ↑ Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343,. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. ISBN 978-2-60004-503-2. p. 193 – 194. (на френски)
  81. ↑ а б в Baud, Henri. Jean-Yves Mariotte, Histoire des communes savoyardes : Le Chablais, Roanne. Éditions Horvath, 1980. ISBN 978-2-7171-0099-0. p. 50. (на френски)
  82. ↑ Ruth Mariotte Löber, Librairie Droz – Académie florimontane, 1973 (ISBN 978-2-600-04503-2), с. 191 – 192, « Villeneuve-de-Chillon ».
  83. ↑ а б Ruth Mariotte Löber, Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle- 1343, Librairie Droz – Académie florimontane, 1973, 266 p. ISBN 978-2-600-04503-2, p. 122 – 123, « Chambéry »
  84. ↑ Leguay, Thérèse, Leguay, Jean-Pierre. Histoire de la Savoie. Paris, Éditions Jean-paul Gissero, 2005. ISBN 978-2-877-47804-5. с. 26.
  85. ↑ а б Brocard, Michèle. Les châteaux de Savoie, Yens-sur-Morges,. Éditions Cabédita, 1995. ISBN 978-2-88295-142-7. с. 83 – 91.
  86. ↑ а б в г Cabaret d'Orville, Jean. La Chronique de Savoye. La Fontaine de Siloé, 1995. ISBN 978-2-90869-795-7. p. 84 – 85. (на френски)
  87. ↑ а б Cox, Eugene L. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-40086-791-2. p. 31. (на английски)
  88. ↑ Bertolotti, Davide. Istoria della R. Casa di Savoia. 1830. с. 30. (на италиански)
  89. ↑ Рисунката на Гишенон изобразява паметник в Аоста, а не гроба на Томас I.
  90. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus XXIII, Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, anno 1232. 1925. с. 930. (на латински)
  91. ↑ Cerutti, Domenico. Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII, doc. CDLIX. с. 170. (на латински)
  92. ↑ абатство в днешното градче Сант'Амброджо ди Торино в Пиемонт, Северна Италия
  93. ↑ Paoli, Franesco. La Sacra di S.Michele e i suoi sepolcri di principi di Savoia. Tip.e Lib.S.Giuseppe nel Collegio degli Artigianelli, 1868. с. 59.
  94. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 254
  95. ↑ Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge. Genève, 2000. с. p. 157 et suivantes Partie 2, Chap. 1 « La solidité de la maison princière ».
  96. ↑ а б Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343,. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973,. ISBN 978-2-60004-503-2. p. 180. (на френски)
  97. ↑ Wurstemberger, L. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien. S. 68. (на немски)
  98. ↑ Dufour, Auguste и др. Notes pour servir à l'histoire des Savoyards de divers états // Mémoires et documents de Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, vol. 11. 1867. с. 218. Посетен на 3.5.2020.
  99. ↑ Dufour, Auguste и др. Notes pour servir à l'histoire des Savoyards de divers états‎ // Mémoires et documents de Société savoisienne d'histoire et d'archéologie vol. 11. ISBN 978-2-86253-221-9. с. 218.
  100. ↑ Докато Самюел Гишенон (Samuel Cuichenon) твърди, че Томас се жени два пъти, първо за Беатриса Женевска, която не му ражда деца, а след това за Маргарет дьо Фосини, Виктор Флур дьо Сен-Жони (Victor Flour de Saint-Genis) и Чарлз Превите-Ортън (Charles Previté-Orton) твърдят, че той се жени само веднъж за Маргарита Женевска (наричана още Беатриса или Никола), както е потвърдено от Chronica Albrici Monachi Trium Fontium
  101. ↑ а б Leguay, Thérèse, Leguay, Jean-Pierre. Histoire de la Savoie. Paris, Éditions Jean-Paul Gisserot, 2005. ISBN 978-2-877-47804-5. с. 44.
  102. ↑ Davin, Emmanuel. Béatrice de Savoie, Comtesse de Provence, mère de quatre reines (1198 – 1267) // Bulletin de l'Association Guillaume Budé vol. 1, no 2. 1963. с. 176 – 189.
  103. ↑ а б в г д е ж Savoia // Enciclopedia genealogica del Mediterraneo. Посетен на 3.5.2020. (на италиански)
  104. ↑ а б в г д е ж The House of Savoy // Genealogy.eu. Посетен на 3.5.2020. (на английски)
  105. ↑ Cox, Eugene. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, 2015 (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-4008-6791-2. p. 563. (на английски)
  106. ↑ Cabaret d'Orville, Jean. La Chronique de Savoye, La Fontaine de Siloé // Les Savoisiennes. 1995. ISBN 978-2-90869-795-7. с. 94. Посетен на 3.5.2020.
  107. ↑ Cox, Eugene L. The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974).
  108. ↑ Cox, Eugene L. The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-40086-791-2. с. 41.
  109. ↑ Според Charles Cawley в B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I, на уеб страница Medlands – Foundation for Medieval Genealogy тя би могла също да е извънбрачна дъщеря на Томас II Савойски.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tommaso I di Savoia“ и страницата „Thomas Ier de Savoie“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Томас_I_Савойски&oldid=11993285“.