Тохарите са изчезнал индоевропейски народ, населявал Централна Азия. Говорили са на тохарски езици. Първоначално са обитавали полетата на Таримския басейн, където днес се намират Синдзян-уйгурски автономен регион, и провинциите Гансу, а вероятно и Цилян, в Китай. Земеделски общности за първи път се заселват в оазисите на северен Тарим около 2000 г. пр.н.е., като с тях са свързвани най-ранните таримски мумии, датиращи от около 1800 пр.н.е.

Тохари
Изображение на тохари от Кизилската пещера в Таримския басейн от 5 век
Изображение на тохари от Кизилската пещера в Таримския басейн от 5 век
ТериторияТаримска котловина (днес Синдзян, Китай)
ПериодI хилядолетие сл. Хр
Езиктохарски езици
Религиябудизъм и други
Тохари в Общомедия

Откритите в Таримската падина мумии вероятно са част от голямата миграция на индоевропейците от Прикаспийските степи на изток – към Централна Азия. Някои учени ги свързват с Афанасиевската култура в Южен Сибир. В некрополите са открити и мумии с монголоидни характеристики или от смесен тип, които са датирани от периода след 5 в. пр.н.е., което говори за започнала тогава обратна миграция от Източна Азия. Генетични тестове на мумиите насочват за европеиден произход по бащина линия и за смесен по майчина.[1][2] До 1 век пр.н.е., тези населени места са развити в градове-държави. Тези градове, най-големият от които е Куча, служили като спирки по пътя на коприната, който минавал покрай северния край на пустинята Такламакан. В тези региони по-късно се заселват и други индоевропейци като саки и юеджи. По-късно местното население приема будизма. От 9 век, хората от оазисите се смесили с новозаселените уйгури, като образували държавата Кочо и били асимилирани от тях.

Науката дели тохарите на истински и неистински. Истинските са били номади и са част от племенния съюз на юечжите, говорещи на североизточни ирански диалекти, сродни на тези на скитите. Те се преселват на юг и дават името на областта Тохаристан в северен Афганистан. Неистинските (псевдотохари) се заселват в Таримската котловина, но те говорят югоизточни диалекти, несвързани с езика на юеджите и не се самонаричат тохари, за разлика от истинските. Според проф. Дъглас Адамс тези хора са се самонаричали агни, означаващо хора от пограничната зона, хора от покрайнините. Тези хора са били наречени „тохари“ в края на 19-и и началото на 20 век от учените, които ги идентифицират погрешно като населението, описано в древногръцките ткстове като Τόχαροι, а в староиндийските източници като Tukhāra, обитаващо древна Бактрия. Въпреки че тази идентификация се смята днес за погрешна, името е станало нарицателно за неистинските тохари. Някои учени допускат, че юечжите и тохарите са били идентични, но това твърдение е спорно.

Източници редактиране

  1. Chunxiang Li et. al. (2010). „Evidence that a West-East admixed population lived in the Tarim Basin as early as the early Bronze Age“. BMC Biology 8 (15). doi:10.1186/1741-7007-8-15. PMC 2838831. PMID 20163704.
  2. Chunxiang Li et al. (2015). „Analysis of ancient human mitochondrial DNA from the Xiaohe cemetery: insights into prehistoric population movements in the Tarim Basin, China“. BMC Genet. 16 (78). doi:10.1186/s12863-015-0237-5. PMC 4495690. PMID 26153446.
  • Beckwith, Christopher I. (2009), Empires of the Silk Road: A History of Central Asia from the Bronze Age to the Present, Princeton University Press, ISBN 978-0-691-15034-5.
  • Chen, Kwang-tzuu; Hiebert, Fredrik T. (1995), „The late prehistory of Xinjiang in relation to its neighbors“, Journal of World Prehistory, 9 (2): 243 – 300, JSTOR 25801077.
  • Hansen, Valerie (2012), The Silk Road, Oxford University Press, ISBN 978-0-19-515931-8.
  • Loewe, Michael (1979), „Introduction“, in Hulsewé, Anthony François Paulus, China in Central Asia: The Early Stage: 125 BC – AD 23, Brill, pp. 1 – 70, ISBN 978-90-04-05884-2.
  • Mallory, J.P. (2015), „The problem of Tocharian origins: an archaeological perspective“, Sino-Platonic Papers (259).
  • Mallory, J.P.; Adams, Douglas Q. (1997), Encyclopedia of Indo-European Culture, Taylor & Francis, ISBN 978-1-884964-98-5.