Трайко Желевски
Трайко Тодоров (Тодев), известен като Желевски, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
| Трайко Желевски | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Трайко Желевски в Общомедия | |
Биография редактиране
Трайко Тодоров е роден в 1875 година в костурското село Желево, тогава в Османската империя, днес Андартико, Гърция. Получава начално образование. В 1898 година влиза във ВМОРО и от 1900 година е нелегален четник при Пандо Кляшев и Митре Влаха. След Илинденското въстание от 1904 до Младотурската революция в 1908 година е помощник на районния войвода Христо Цветков в Костурско. За район на действие Трайко Желевски има околностите на родното си село и придружава Христо Цветков при обиколките му в Костенарията.[1]
След Хуриета работи в Торонто, Канада. При избухването на Балканската война се завръща и участва в борбата срещу Османската империя. В края на войната се завръща в родното си село, но след опит на гръцки войници да го обезоръжат избягва в България.[2]
През Междусъюзническата война в 1913 година е в Сборната партизанска рота на Васил Чекаларов, която се сражава с гръцки войски. Участва в Първата световна война.[3] Служи в 85-и пехотен полк.[4]
Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:
| „ | Трайко Желевски от с. Желево, с първоначално образование, чистосърдечен и енергичен мъж, участвувал в боеве и произведен в чин войвода преди хуриета, е жив и нещастен изгнаник в гр. Ксанти.[5] | “ |
След подписването на Майския манифест през 1923 година и последвалите братоубийства е застрелян заедно с Тома Желински, през месец юни, същата година.[6]
За него се пее народната песен:
| „ | Ето го Трайко дя греди от Бигла на кон урива, |
“ |
Бележки редактиране
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 42-43.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 161.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
- ↑ Според Петър Чаулев за убийството е било получено съгласието на Никола Милев - Отворено писмо на П. Чаулев до г. Кирил Пърличев, счетоводител на Вътр. Македонска Револ. Организация и учител в III Софийска мъжка гимназия, София, 13 октомври 1924 г.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, с. 110.