Тренко Руянов
Тренко (Трене) Иванов Руянов, известен като Крапянин (на сръбски: Тренко Рујановић Крапљанин), е четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, станал по-късно сърбомански войвода.[1]
| Тренко Руянов Тренко Рујановић | |
| сръбски революционер | |
 Снимка от 1908 г. | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 1910 г.
|
| Тренко Руянов в Общомедия | |
.jpg)
Прави: Дане Стоянович, Йован Долгач, Тренко Руянов, Чума, Божко Вирянец, Петко Илиев
Седнали: Глигор Соколов, Йован Бабунски
Биография редактиране
Тренко Руянов е роден в прилепското село Крапа, откъдето идва и прякорът му Крапянин. В 1895 година взима участие в Четническата акция на Македонския комитет като кичевски войвода с 9 души четници.[2] По-късно се присъединява към ВМОРО. Минава на сръбска страна и оглавява чета на сръбската пропаганда, съставена от българи ренегати.
Стефан Аврамов пише:
| „ | Григоръ Соколовъ, Иванъ Дългъчътъ и Тренко отъ Крапа, като бивши четници на ВМРО, познаваха всички мѣстни дейци на Организацията. Освенъ това, като родени отъ тоя край, тѣ познаваха много добре мѣстностьта и почнаха да устройватъ засади за избиването имъ.[3] | “ |
Христо Силянов пише:
| „ | А една чета, съставена само отъ ренегати, съ войвода Тренко отъ с. Крапа, и опитала се, презъ пролѣтьта сѫщата [1904] година, да се прехвърли въ Порѣче по другъ пѫть – на юго-западъ отъ Скопие – свърши твърде печално: при с. Пуста-Брѣзница, скопско, тя бѣ издебната отъ порѣчката чета на Арсо Локвички и изцѣло избита съ изключение на трима, спасени съ бѣгство – между последнитѣ и войводата Тренко.[4] | “ |
През април 1903 година участва в сражението с четата на Стефан Димитров при Ореше.
На 18 юний 1905 година Тренко заедно с Григор Соколов води тричасово сражение в Степанци с четата на Панчо Константинов.[5] На 15 април 1907 година в местността Яворът при село Црешнево четата на Дачо Йотов попада в засада на четата на Тренко Крапянин и сръбска милиция от Поречието. Но благодарение на добрите отношения на ВМОРО с кехаята на Теовския манастир Кямил ага, пристигналата турска потеря напада сръбската чета, която дава 15 жертви.[6]
В 1907 година участва в сражението при Куртов камен.
След Младотурската революция се легализира. Революционната му дейност е възстановена през пролетта на 1910 година, когато Руянов започва да действа с петчленна чета в Прилепско.[7]
На 24 юни 1910 година българският консул в Битоля Тодор Недков пише в доклад до генералния консул в Солун Атанас Шопов:
| „ | В Прилепско, от 2 – 3 месеца насам обикаля заедно с 3 – 4 четници войводата Трене Руянов, от с. Крапа, Прилепска каза. И спрямо тая сръбска чета властта не е взела никакви мерки.[8] | “ |
Бележки редактиране
- ↑ Стојанчевић, Владимир. Село Крапа у Поречу и његов свештеник поп Тасе Коневић на почетку 19. века, в: Братство ХІІІ, Београд, 2009, с. 217 – 233., архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924112151/http://www.sveti-sava.org.rs/files/3775Bratstvo%20XIII%202009.pdf, посетен на 16 юли 2011
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 146.
- ↑ Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Материяли за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, 61.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 290.
- ↑ Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Материяли за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, 67 – 68.
- ↑ Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Материяли за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, 56 – 57.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 6, 10 май 1910, стр. 4.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 481.