Трета книга на Ездра е неканонична апокалиптична книга от Стария завет на Библията. Традиционно за автор се приема пророкът от 5 век пр.н.е.Ездра, но според изследванията книгата е написана между 70-та и 218 година след Христа.

Трета книга на Ездра
Видението с триглавия орел
Видението с триглавия орел
Създаден70218 година
ПоредицаСтар завет
ПредходнаТрета книга Макавейска
Трета книга на Ездра в Общомедия

Книгата е добавена в апокрифа на католицизма, протестантството и е част от православната Библия. Йероним Блажени премахва тази книга от своята версия на Вулгата, но от 9 век тя спорадично се появява в апокрифа на Вулгата, като включването и става все по-масово сред 13 век.

Книгата носи различни имена в различните подразделение на християнството – в православието е Трета книга на Ездра, в католицизма и протестанството обаче е известна като Втора книга на Ездра и Четвърта книга на Ездра.[1][2][3] Книгата отсъства от Септуагинта.

Христофор Колумб цитира стих 6:42 от книгата, според който земята е създадена от 6 части земя и 1 част вода, при молбата си към католическите крале за финансиране на първата му експедиция.[4]

Съдържание редактиране

Първите 2 глави се приемат за християнски като произход, защото описват идването на земята на Божия син. Като те се смятат за по-късни добавки към книгата.

Главите от 3-та до 14-а описват еврейския апокалипсис, известен и като апокалипсис на Ездра. Той се състои от седем видения на писаря Ездра. Първото видение се случва докато Ездра все още е във Вавилон. Той пита Бог как Израел може да бъде държан в мизерия, ако Бог е справедлив. Архангел Уриел е изпратен да отговори на въпроса, отговаряйки, че Божиите пътища не могат да бъдат разбрани от човешкия ум. Скоро обаче ще дойде краят и Божието правосъдие ще се прояви.

По същия начин във второто видение Ездра пита защо Израел е предаден на вавилонците и отново му се казва, че човекът не може да разбере това и че краят е близо. В третото видение Ездра пита защо Израел не владее света. Уриел отговаря, че сегашното състояние е период на преход. Тук следва описание на съдбата на злодеите и праведниците. Ездра пита дали праведните могат да ходатайстват за неправедните в Съдния ден, но му е казано, че „Съдният ден е краен“.

Следващите три видения имат по-символичен характер. Четвъртото е на жена, тъгуваща за единствения си син. Тя е превърната в град, когато чува за запустението на Сион. Уриел казва, че жената е символ на Сион. Петото видение се отнася до орел с три глави и двадесет крила (дванадесет големи крила и осем по-малки крила „срещу тях“). Орелът е нападнат от лъв и след това изгорен. Обяснението на това видение е, че орелът се отнася до четвъртото царство от видението на Даниил, като крилата и главите символизират владетели. Последната сцена е триумфът на Месията над империята. Шестото видение е на човек, представляващ Месията, който издишва огън върху тълпа от хора, която го атакува. След това този човек се обръща към друго мирно множество, което го приема.

И накрая е описано видение за възстановяването на Писанието. Бог се явява на Ездра в храст и му заповядва да възстанови Закона. Ездра събира петима писари и започва да им диктува текст, който те записват. След четиридесет дни той е създал деветдесет и четири книги: двадесет и четири книги от Танаха и седемдесет тайни произведения:

„първите, които ти написа, изложи открито, за да ги четат и достойни и недостойни, но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа, защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието“ [Трета книга на Ездра 14:46 – 48]

Източници редактиране

  1. "Esdras." Catholic Encyclopedia.
  2. Bensley, R. The Fourth Book of Ezra, the Latin Edition edited form the MSS Cambridge 1895
  3. Metzger, B. M. "The Fourth Book of Ezra". In J. Charlesworth, ed., The Old Testament Pseudepigrapha. vol 1, p. 517ss.
  4. Longenecker, Bruce W. Two Esdras. A&C Black, 1995. ISBN 9781850757269. с. 112.