Тази статия е за крайнодясната идеология. За центристкото течение вижте Трети път.

Третата позиция, Трета алтернатива или Трети път в политиката и политическите науки се нарича идеология, отричаща както комунизмамарксисткия социализъм въобще), така и либералния капитализъм[1]. Идеологията възниква в Европа, като нейни основни предшественици са националболшевизмът и щрасеризмът (лявото крило на германския националсоциализъм)[1].[2] Характерна е за фашистката идеология, чиито последователи често се самоопределят като представители на третия път.[3] Като проява на тази идеология при фашизма и нацизма изследователят Дейвид Рентън сочи, че извън властта фашизмът печели привърженици с обещания за революция, но фактически идва на власт с помощта на политическия елит и веднъж взел власт в свои ръце работи за увеличаване на капитала чрез по-голяма експлоатация на работническата класа.[3]

Явления на Третата позиция след Втората световна война редактиране

  • Аржентина – Отсенки от Третата позиция могат да се видят в политиката на аржентинския президент Хуан Перон в апогея на Студената война. Идеологията на перонизма се заключава в „третата позиция“ на т.нар. юстициалиъм, който търси обединяваща точка между идеализма и материализма и между колективизма и индивидуализма.[4]

Бележки редактиране

  1. а б Sunshine (2008), стр. 12.
  2. Berlet (1999).
  3. а б Renton (1999), стр. 106.
  4. Spektorowski (2006), стр. 514.

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Third Position в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​