Трети македонски конгрес
Третият македонски конгрес е конгрес на Македонската организация, провел се в София от 3 до 11 ноември 1896 година.
| Трети македонски конгрес | |
| — конгрес — | |
| Място | София, България |
|---|---|
| Дата | 3 – 11 ноември 1896 г. |
Делегати редактиране
| Делегати | ||
|---|---|---|
| Дружество | Делегати | Бележка |
| Белоградчишко македонско дружество | Димитър Негенцов | |
| Бобошево | Георги Влахов | |
| Бургаско македонско дружество | Христо Станишев | |
| Варненско македонско дружество | Илия Шотов | |
| Димитър Ляпов | ||
| Добричко македонско дружество | Д. Попов | |
| Дупнишко македонско дружество | Наум Тюфекчиев | |
| Никола Малешевски | ||
| Златица | Георги Чолаков | |
| Кюстендилско македонско дружество | Панталей Баджов | |
| Бойчо Богоя | заменен от Зафир Стоянов | |
| Новоселци | Христо Дойчинов | |
| Осоица-Саранци | К. Т. Димов | |
| Пещера | Никола Наумов | |
| Пловдивско македонско дружество | Гаврил Георгиев | заменен от Климент Спространов |
| Радомир | Иван Неврокопски | |
| Рахово | Константин Поменов | |
| Самоков | Лазар Нишков | |
| Свищовско македоно-одринско дружество | Коста Шахов | |
| Силистренско македонско дружество | Димитър Карамфилович | |
| Софийско македонско дружество | Любомир Милетич | |
| Никола Червениванов | ||
| Станимашко македонско дружество | Хр. Георгиев | |
| Трън | Димитър К. Карадимчев | |
| Шуменско македонско дружество | Яков Янков | |
| Неизвестно македонско дружество | А. П. Сазданов | |
Конгресът не приема пълномощните на делегатите на разколническото Софийско дружество Никола Иванов и запасен капитан Атанас Дуков.[1]
Решения редактиране
За председател на конгреса е избран генерал Данаил Николаев, а за подпредседател Христо Станишев. Докладът за дейността на Върховния македонски комитет е изнесен от члена му Александър Радев и в него се коментира разцеплението на Софийското дружество на организацията, което убива престижа на делото и се констратира със съжаление:
| „ | недостолепното поведение, което правителството на България държи по Македонския въпрос... Комитетът счита дипломатическата страна на освободителното дело за изчерпана, като с това делото е поставено на конкретна основа... комитетът не такъв успех е имал по другите страни на освободителното дело: организационната и революционната...[2] | “ |
Други двама члена на комитета Димитър Ризов и Андрей Ляпчев се изказват в същия дух. Дейността на комитета е разкритикувана от Коста Шахов, който смята, че причините за неуспехите не са външни, а в част от самия комитет.
Нов Върховен комитет редактиране
На последното заседание на 10 ноември от 26 присъстващи делегати 20 гласуват за нов състав на комитета. Избрани членове са:
- Данаил Николаев (17 гласа)
- Йосиф Ковачев (17 гласа)
- Пантелей Урумов (18 гласа)
- Христо Станишев (16 гласа)
- Александър Радев (17 гласа)
- Атанас Дуков (13 гласа)
- Никола Червениванов (18 гласа)
- Димитър Ляпов (17 гласа)
- Андрей Ляпчев (13 гласа)
Останалите кандидати получават под 12 гласа и за попълване на квотата е направен балотаж, на който влизат:
- Алеко Константинов (14 гласа)
- Любомир Милетич (12 гласа)
- Георги Георгов (12 гласа).[3]
Бележки редактиране
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 93-94.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 104.