Тритон (спътник)

Тритон
	Тритон
естествен спътник на Нептун
	Тритон заснет от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит от	Уилям Ласел
Дата	10 октомври 1846 г.
Орбитални параметри ; (Епоха J2000)
Голяма полуос (a)	354 800 km
Ексцентрицитет (e)	0,0000
Орбитален период (P)	5,877 дни (ретроградно въртене)
Инклинация (i)	156,834°
Физически характеристики
Среден диаметър	2706,8 km
Маса (m)	2,147×1022 kg
Средна плътност	2,05 g/cm3
Екваториална гравитация	0,78 m/s2
Период на въртене	5,877 дни (синхронен)
Наклон на оста	неизв.
Албедо	0,7
Повърхностна температура (T)	34,5 K (средна)
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	0,001 kPa
Азот	99,9%
Метан	0,1%
	Тритон в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Тритон.

Тритон е най-големият естествен спътник на Нептун. Открит е на 10 октомври 1846 г. от английския астроном Уилям Ласел, само 17 дни след откриването на Нептун. Тритон понякога бива наричан Нептун 1.

Наименование редактиране

Спътникът носи името на сина на бога на морето Посейдон от древногръцката митология Тритон. Името е предложено от Камил Фламарион през 1880 г., поради факта, че Уилям Ласел не предлага име за открития от него спътник. Преди откритието на втория спътник на Нептун – Нереида през 1949 г. вместо Тритон се употребява „спътникът на Нептун“.

Орбита редактиране

Тритон е единствен сред големите по размери спътници в Слънчевата система, който има ретроградна орбита. Някои от малките спътници на Юпитер и Сатурн също имат ретроградни орбити, но техният диаметър е не повече от 10% от диаметъра на Тритон. За спътници с ретроградна орбита е невъзможно да са се формирали в същия район на слънчевата мъглявина като планетата, около която са на орбита, а най-вероятно са се образували в друг регион и са прихванати от нейната гравитация. За Тритон се смята, че е обект от пояса на Кайпер, прихванат от гравитацията на Нептун.

Теорията на „прихващането“ на Тритон може да обясни и някои други особености на нептуновата система – голямата ексцентричност на орбитата на най-външния спътник Нереида, малкото на брой спътници в сравнение с другите газови гиганти. По време на прихващането си, Тритон вероятно е пресякъл орбитите на множество от тогавашните спътници на Нептун, отклонявайки ги с голямата си гравитация. Наблюдаваната диференциация на вътрешността на спътника (вътрешността на Тритон в миналото е била течна) може да се обясни с голямата ексцентричност на първоначалната му орбита около Нептун, която впоследствие след милиарди години е загубила ексцентрицитета си под въздействието на приливните сили на планетата. Ексцентрицитетът на планетата е вероятно най-малкия на тяло от Слънчевата система и е равен на 0 с точност от 16 позиции след десетичната запетая.

Поради ретроградното си движение, приливните сили на Нептун постепенно понижават орбитата на Тритон. След около 1,4 – 3,6 милиарда години спътникът ще премине границата на Рош ([1]). Тогава най-вероятно Тритон ще бъде погълнат от атмосферата на Нептун, но разпръсването му в планетарен пръстен също е възможно.

Сезони редактиране

Оста на въртене на Тритон е под необичайно голям наклон спрямо оста на въртене на Нептун – 157°, която от своя страна е под 30° към орбиталната равнина на планетата. В резултат на това оста на въртене на Тритон сочи в приблизителната посока на Слънцето два пъти в рамките на една нептунова година. В други моменти от орбитата на Нептун около Слънцето, полюсите на Тритон са осветени. По време на сближаването на Вояджър с Тритон през 1986 г. беше сниман южният полюс на спътника, покрит с „ледена шапка“ от замръзнал азот и метан.

Физически характеристики редактиране

Тритон заснет от апарата Вояджър 2 по време на прехода му през нептуновата система през 1989

Плътността на Тритон е 2 g/cm³ сочеща вероятен състав от 25% лед и 75% скален материал. Спътникът има тънка азотна атмосфера с малки примеси от метан, налягането на която е 0,01 милибара. Температурата на повърхността на Тритон е 34,5 K, което го прави по-студен дори от Плутон, чиято средна температура е 44 K. Тритон е геологично активен, като повърхността му е сравнително нова и с малко кратери. Вояджър 2 наблюдава множество криовулканични изригвания от течен азот, твърди частици и метан от повърхността на планетата, достигащи на височина до 8 km. За тези изригвания се смята, че са породени от слънчевата топлина, за разлика от приливните сили в случая на Йо. Разкрити са също множество от хребети и долини, вероятно породени от циклично замръзване и размразяване на материал от повърхността.

Наличие на живот редактиране

Поради интензивното си нагряване от приливните сили на Нептун, за Тритон се смята, че в миналото е бил подходящ за развитието на живот в течните слоеве под повърхността. Наличието на живот към наши дни обаче е малко вероятно поради отсъствието на приливно нагряване, голямата отдалеченост от Слънцето и факта, че орбитата на спътника се намира във вътрешността на йонизиращата магнитосфера на Нептун.

Вижте също редактиране

Списък на обекти на Тритон