Тръноопашата потапница

вид птица

Тръноопашатата потапница[3][4] (Oxyura leucocephala), също тръноопашата патица,[3][4] белоглава потапница (патица, потапка),[3] белоглавка,[3] е сравнително дребна птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Видът е със статут на застрашен,[5] включително в България; включен в Червената книга на България[3] и в Закона за биологичното разнообразие.[4]

Тръноопашата потапница
♂ Тръноопашата потапница
Тръноопашата потапница
♀ Тръноопашата потапница
Тръноопашата потапница
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
род:Тръноопашати потапници (Oxyura)
вид:Тръноопашата потапница (O. leucocephala)
Научно наименование
(Scopoli, 1769)
Разпространение
Тръноопашата потапница в Общомедия
[ редактиране ]
Oxyura leucocephala

Описание редактиране

Тежи между 400 и 900 гр. Има късо и набито тяло с дължина 43–48 cm, шията е къса и дебела. Крилете са и несъразмерно малки и къси, размахът им достига 70 cm. Човката е масивна, удебелена в основата и с ярък гълъбовосин цвят. Изразен полов диморфизъм. Плува и се гмурка добре, като може да задържа тялото си под водата, докато главата и е отвън. Един от най-добре приспособените за гмуркане представители на семейството. За голямата и ловкост във водата спомагат и силно изнесените и назад крака. Не обича да лети, но полета и е бърз и стремителен. Винаги каца и излита от водата. Когато прави това тя изпълнява характерно засилване, тичайки по водната повърхност. На суша излиза много рядко и се движи много непохватно. Общо взето предпазлива и мълчалива птица. Прелетен вид.

Разпространение редактиране

Местообитанията са и изолирани и отдалечени едно от друго. Среща се в определени силно ограничени участъци на Европа, Азия и северна Африка. Зимува на Балканския полуостров и в страните от Югозападна азия, където се събират всичките представители на вида. В България се среща единствено през този период, като зимуваща птица. Предпочита соленоводни басейни, обрасли с водна растителност и тръстика.

Начин на живот и хранене редактиране

Биологията и не е изучена добре, потайна птица, която се храни в сумрак призори и привечер. Храната и е от смесен произход, дребни ракообразни, насекоми, мекотели, водни растения, семена, водорасли. Докато се храни се гмурка за продължително време.

Размножаване редактиране

Гнезди в близост до соленоводни езера, гнездото приготвя от различни изсъхнали растения и тръстика. Гнездото винаги така е устроено, че мътещата птица да може директно да скочи от него във водата и да се гмурне. Понякога използва изоставени гнезда на други видове. Също така има случаи когато гнезди и в колонии на чайки. Гнездото е покрито с пух. Снася от 5 до 15 яйца, които разполага често на етажи. Яйцата са едри, с размери 66 х 50 mm и маса до около 100 гр, черупката е груба, пореста и дебела. Пресните са със синкав цвят, а замътените с жълтеникав. Женската мъти сама около 25 дни. Някои автори считат, че яйцата имат нужда от подгряване само на първо време, а впоследствие ембриона получава необходимата му топлина за сметка на вътрешни процеси. Малките започват да летят след около два, два и половина месеца.

Допълнителни сведения редактиране

Застрашен вид в световни мащаби, счита се че наброява общо около 10 000 индивида. В Испания гнездят около 500 двойки. Включена е в Червената книга на застрашените видове.[5]

Източници редактиране

  1. Oxyura leucocephala (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Тръноопашата потапница. Посетен на 25 март 2012
  3. а б в г д Димитров, Милко. Тръноопашата потапница // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-25.
  4. а б в Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-25.
  5. а б White-headed Duck // The IUCN Red List of Threatened Species. 2017. Посетен на 2022-10-26. (на английски)

Външни препратки редактиране