Вижте пояснителната страница за други личности с името Тупак.

Хосе Габриел Кондорканки Ногера или Тупак Амару II (на испански: José Gabriel Condorcanqui y Noguera; роден на 19 март 1742 г. в Тинта, починал на 18 май 1781 г. в Куско) е водач на индианско въстание срещу испанците.

Тупак Амару II
Водач на индианско въстание
Роден
Починал
18 май 1781 г. (43 г.)
Куско, Вицекралство Перу
Учил вНационален университет Сан Маркос
Тупак Амару II в Общомедия

Биография редактиране

Потомък на последния крал на инкитеТупак Амару (1545 – 1572), той получава образование в йезуитското училище „Сан Франсиско де Борха“ в Куско. След това учи изкуство в университета в Лима. По късно започва да се занимава с превоз на търговски стоки и постепенно успява да се замогне.[1]

На 4 ноември 1780 г. той заедно с няколко негови съмишленици отвличат високопоставения испански чиновник Антонио де Ариага. Тези събития слагат началото на въстание срещу испанската власт. Тъй като на грешката на нейните организатори и конфликт на интереси между индианци, креоли и метиси въстанието бързо бе смазано. По-късно Тупак Амару II е заловен и осъден на смърт чрез разчекване. Преди да бъде екзекутиран, е принуден да гледа смъртта на своята съпруга, най-големият си син Иполит, чичо си, брат си и някои от по-изтъкнатите бунтовници.[1]

Тупак Амару II е екзекутиран на централния площад „Плаза де Армас" в Куско.[1]

Тупак Амару II се превръща в символ и модел за множество политически групи в Перу. Неговото име приема перуанската марксистка групировка „Революционно движение Тупак Амару“, както и организацията „Тупамарос“ в Уругвай.[1]

Източници редактиране

  1. а б в г Wojtczak, Jarosław. „Powstanie Tupaka Amaru“. Warszawa, Attyka, 2007. ISBN 978-83-89487-30-8.