Туралево
Туралево (на македонска литературна норма: Туралево) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
| Туралево Туралево | |
| — село — | |
 | |
  Туралево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Надм. височина | 543 m |
| Население | 326 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Туралево в Общомедия | |
География редактиране
Селото отстои западно от общинския център Кратово. Най-близкото селище е Живалево, разположено в източна посока.
История редактиране
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Туларева с 14 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 12 джизие ханета в Туралева.[2]
В XIX век Туралево е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Туралево има 210 жители, всички българи християни.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 35 сръбски патриаршистки къщи.[4] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Туралево (Touralevo) има 240 българи екзархисти.[6]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. 20 души от Туралево са изтезавани по повод убийството на Али бег от Кратово, за което се предполага, че е извършено от българска чета.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е изписана от Димитър Папрадишки в 1930 година.[9]
Личности редактиране
- Родени в Туралево
Милан Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[10]
Бележки редактиране
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 104-105. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43