Турново
| Турново Турново | |
| — село — | |
 | |
 | |
  Турново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Босилово |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 199 m |
| Население | 941 души (2002) |
| Пощенски код | 2433 |
| МПС код | SR |
Турново (на македонска литературна норма: Турново) е село в община Босилово на Северна Македония.
География редактиране
Турново се намира в Струмишката котловина на 199 метра надморска височина. Разположено е на река Турия, ляв приток на Струмешница, от която се предполага, че идва и името му. Турново отстои на 15 километра източно от град Струмица. През него преминава главния път Струмица - ГКПП „Златарево“ - Петрич.
История редактиране
Селото се споменава в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[1]
През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Турново (Tournovo) е посочено като село със 70 домакинства, като жителите му са 159 българи и 60 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 530 жители, от които 280 българи християни и 250 турци.[3]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има екзархисти. Там функционира българско училище.[4]
Турново днес редактиране
Според преброяването от 2002 година селото има 941 жители, всички македонци.[5]
В Турново има училище „Свети Кирил и Методий“. Футболен клуб „Турново“ играе няколко сезона във втора дивизия на Северна Македония, а през сезон 2008/2009 и в първа лига.
Личности редактиране
- Родени в Турново
Ацо Киров (р.1960), политик от Северна Македония, депутат от СДСМ
Мануш Георгиев (1881 – 1908), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки редактиране
- ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007