Уикипедия

Тушилово

Тушѝлово[1] или Тошилово (на гръцки: Στάθης, Статис, до 1926 година Τοσίλοβο, катаревуса: Τοσίλοβον[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония.

Тушилово
Στάθης
— село —
Панорама на Тушилово
Панорама на Тушилово
Гърция
40.95° с. ш. 22.4997° и. д.
Тушилово
Централна Македония
40.95° с. ш. 22.4997° и. д.
Тушилово
Кукушко
40.95° с. ш. 22.4997° и. д.
Тушилово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина130 m
Население316 души (2021 г.)
Тушилово в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 4 километра източно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източното подножие на планината Паяк (Пайко).

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XIX век Тушилово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от втората половина на XIX век.[3]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[4]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Тосилово (Тушилово) (Tossilovo (Tušilovo),[5] на картата на Кондоянис е отбелязано като Тосиловон (Τοσίλοβον), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Тусиловон (Τουσίλοβον) е село с 29 християнски семейства.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тушилово живеят 220 българи християни.[7]

По-късно селото отново става екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Тушилево (Touchilevo) има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]

По данни на Екзархията в 1910 година Тошилово има 49 семейства, 351 жители българи (83 чифлигари) и една черква.[9]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Тошилово, 19 /III, 1 3/4 ч. от Либаово. 40 български екзархийски къщи: 6 чифлик, 34 свойщина; 5/8 от земята е свойщина, 3/8 бегова. Поминъкът е земеделие, бубарство и лозарство. Черквата отворена, няма никакви имоти. От Патриаршията отказано през 1898 г. Оттогаз редовно съществува и българско училище. Училището (вакъф) е двуетажно, с ниска изба, класна стая и стая квартира... Учител е Георги Пейков, родом от Гумендже, 61-годишен (обаче изглежда още здрав), вдовец, получил нещо като III класно образование по гръцки в Гумендже и Караферия, учителствува 38 години (7 години като патриаршист), получава 7 лири екзархийско пособие, от селото 4 лири; освен туй срещу длъжността му черковен певец имал право да отива събота и неделя вечер на госте по ред у всички селяне. Отлично е поставен в селото.[10] “

В 1909 година властите арестуват тушиловския поп Христо по обвинение, че пренася писма на Апостол войвода.[11]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τοσίλοβον) има 195 екзархисти.[6][12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Тушилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция редактиране

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Тушилово попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Тусиловон (Τουσίλοβον) като село със 190 мъже и 164 жени.[6]

Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 30 имота на жители, преселили се в България.[6] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тушилово има 42 къщи славяни християни.[14] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 30 бежански семейства и 113 жители бежанци.[15]

В 1926 името на селото е променено на Статис.

Преброявания
  • 1991 – 465 жители
  • 2001 – 418 жители
  • 2011 – 398 жители

Личности редактиране

 
Тано Бурдов
Родени в Тушилово
  •   Ангел Иванов Джоглев – Дамян (1924 – 1944), български партизанин[16]
  •   Божин Г. Трайнов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[17]
  •   Иван Христов Гинчев – Андрея (1898 – 1944), български партизанин[16]
  •   Илчо Ив. Граматиков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  •   Ичко Пирков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 гевгелийска чета, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[19]
  •   Ичо А. Траянов (1876 – 1935), български революционер
  •   Мино Гонов Гончев (Мина Гонов Гайчев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 гевгелийска чета, четата на Ичко Димитров, 1 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
  •   Мино Танов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[21]
  •   Пено Петренцев (Петрунцев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 4 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[22]
  •   Тано Бурдев (1884/1885 – ?), български революционер от ВМОРО
  •   Тано Гърков (Гърчов, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 20 ноември 1913 година[23]
  •   Тано Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 20 ноември 1913 година[24]
  •   Филип Христов Гинчев - Гоце (р. 13. XII. 1900 г.), емигрант в Пловдив, тютюноработник, член на БКП, след Деветосептемврийския преврат работи в Народната милиция[25]
  •   Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[26]
  •   Христо Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[27]

Бележки редактиране

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.309
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ 11. Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου Στάθη // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  4. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  5. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  6. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  9. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  10. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  11. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 36, 6 декември 1909, стр. 4.
  12. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ а б Списък на убити партизани
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 730.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 183.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 571.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 181.
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 554.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780.
  25. ↑ Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 197.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 73.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тушилово&oldid=12142936“.