Уикипедия

Търговище (община)

община в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Община Търговище е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Търговище.

Община Търговище
      
Общи данни
ОбластТърговище
Площ840.43 km²
Население62 636 души
Адм. центърТърговище
Брой селища52
Сайтtargovishte.bg
Управление
КметДарин Димитров
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет33 съветници
Община Търговище в Общомедия

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в североизточната част на област Търговище. С площта си от 840,429 km2 е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 31,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

 
Топографска карта на община Търговище

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински с преобладаваща надморска височина между 150 и 300 m. Територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и крайните северни части на Източния Предбалкан.

В северните части на община Търговище са разположени крайните южни разклонения Разградските височини. В тях, на 2,5 km северно от село Миладиновци се намира най-високата им точка – 481,6 m.

В крайните североизточни части на общината се простират най-южните разклонения на Самуиловските височини. На 1 km югоизточно от село Твърдинци височината им достига до 436,8 m.

Западните райони на общината се заемат от източните, най-високи части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. Височината им достига до 516,9 m, разположена на 2 km североизточно от село Александрово.

Южно от Разградските височини и източно от Лилякското плато е разположено хълмистото Търговишко поле, което обхваща около половината от територията на общината. В него, на границата с община Велики Преслав, източно от село Надарево в коритото на река Врана се намира най-ниската точка на община Търговище – 112 m н.в.

Южно от Лилякското плато в пределите на общината попадат североизточните, най-високи части на платото Кедикбалкан (част от Източния Предбалкан) с максимална височина връх Гюрген 577 m, разположен на 700 m южно от село Пайдушко.

Южно от Търговишкото поле и източно от пролома на река Врана се издига Преславска планина, разположена в северната периферна ивица на Източния Предбалкан. В нея, на 3 km северозападно от село Копрец се намира най-високата точка на община Търговище – връх Големия вис (Коджакус) 689,4 m[1] н.в.

Южно от планината, на територията на община Търговище се простира най-северната част на хълмистата историко-географска област Герлово.

Води редактиране

Основна водна артерия на общината е река Врана (68 km, ляв приток на река Голяма Камчия), която протича през нея с почти цялото си течение. Тя води началото си от 567 m н.в., на 1 km южно от с. Тъпчилещово, община Омуртаг. До село Пролаз протича в широка долина, след което пресича в североизточно направление западната част на Преславска планина с дълбок пролом. След като излезе от пролома долината ѝ става широка, като прави голяма, изпъкнала на север дъга и постепенно завива на югоизток през Търговишкото поле. В долното си течение протича по южното подножие на Шуменското плато. Влива се отляво в река Голяма Камчия на 86 m н.в. до село Хан Крум. След град Търговище коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Площта на водосборния ѝ басейн е 938 km2, което представлява 17,5% от водосборния басейн на река Голяма Камчия. Основните ѝ притоци на територията на община Търговище са: Керизбунар (Съединенска река, 24 km) и Калайджи (Осенка, 22 km).

Река Керизбунар (Съединенска река, 24 km) води началото си от Разградските височини, от 462 m н.в., на 400 м североизточно от връх Канарата (землището на село Миладиновци). Протича в югоизточна посока в широка долина като пресича най-южната част на област Разград (община Лозница), преминава през язовир „Съединение“ и отново се завръща на територията на област Търговище. Влива се отляво в река Врана, на 129 m н.в. между селата Алваново и Пробуда. Площта на водосборния ѝ басейн е 214 km2, което представлява 22,7% от водосборния басейн на река Врана.

Река Калайджи (Осенка, 22 km) води началото си от западната част на Преславска планина, от 566 m н.в., на 2,2 km югоизточно от село Стража. До селото тече на север в дълбока и залесена долина, а след него посоката ѝ става североизточна и долината ѝ се разширява. Източно от град Търговище долината ѝ е коригирана с водозащитни диги, а посоката ѝ – източна. Влива се отдясно в река Врана на 112 m н.в., на 1,5 km източно от село Надарево. Площта на водосборния ѝ басейн е 93 km2, което представлява 9,9% от водосборния басейн на река Врана. Неин основен приток е Кралевска река (22 km). Тя извира от централната част на Преславска планина, от 625 m н.в., на 500 m югоизточно от връх Шааретян (687 m). Протича в североизточно направление, до село Кралево в дълбока и залесена долина, а след селото в широка долина заета от обработваеми земи. След село Дългач коритото ѝ е коригирно с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Калайджи на 117 m н.в., на 400 m североизточно от село Надарево. Площта на водосборния ѝ басейн е 66 km2, което представлява 71% от водосборния басейн на река Калайджи.

Общия брой на язовирите в общината е 37, като по-големи са Бели Лом (частично), Росина, Съединение, Фисека, и др[2].

Защитени територии, почви редактиране

Според държавното лесничейство, стопанистваните и охраняеми гори представляват 190 км2[3]. Общината разполага с 31 защитени природни обекти, от тях 6 са забележителности. Ловно – туристическият район на територията на общината е 3000 декара, площта на курортните гори разположени в местността Боаза са 17 декара[4]. По-голяма част от територията е покрита със сиви горски почви, също голяма част заемат черноземните почви, около реките и деретата се срещат алувиално-ливадни почви.

Животински свят редактиране

Животинският свят на територията на общината се характеризира с типични представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Фаунистичният състав е твърде разнообразен. Срещат се сърни, елени, диви свине, лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат гризачите: зайци, мишки, лалугери. Птичият свят показва голямо разнообразие на видове. Едни от тях обитават горските масиви, а други – полския район. Обект на лов представляват яребици, пъдпъдъци, гълъби, гургулици, а от едрия дивеч – сърни, елени, диви свине. В язовирите на общината има предимно шаран, толстолоб и сом.

Населени места редактиране

 
Изглед към общинския център град Търговище през 2006 г.
 
Изглед към село Александрово през 2012 г.
 
Изглед към село Кошничари през 2008 г.
 
Изглед към село Разбойна през 2008 г.

Общината се състои от 52 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[5]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Алваново 196 14,860 Миладиновци 155 14,977 Джевизли калфа
Александрово 179 15,469 Мировец 71 11,388 Селим
Баячево 617 15,369 Момино 191 14,000 Казана теке
Бистра 185 13,201 Айладън Надарево 414 12,844 Надър кьой, Надарово
Божурка 205 8,346 Орчанлар Овчарово 505 18,725 Чобан дере
Братово 175 11,675 Осен 49 7,587 Дуванджии
Буйново 325 20,004 Муратлар Острец 250 11,169 Ялъмлар
Буховци 404 24,246 Бухлар Пайдушко 139 18,015 Кочаклар
Вардун 673 36,192 Певец 171 11,864 Ашиково
Васил Левски 308 10,728 Явашево Подгорица 479 19,483 Ак Мехмеди
Голямо Ново 756 20,956 Преселец 263 14,178 Ямла
Голямо Соколово 327 15,291 Коджа Дуган Пресиян 129 16,076 Салтъклар
Горна Кабда 24 6,612 Пресяк 135 11,347 Боаз кесен
Давидово 352 10,056 Даутлар Пробуда 374 10,295 Кара къшлъ
Драгановец 320 14,471 Болу късъ Пролаз 90 7,861 Дервент
Дралфа 318 11,680 Разбойна 477 - в з-щето на гр. Търговище
Дългач 445 13,673 Далгач Ралица 186 12,173 Омарче
Здравец 281 14,012 Окчулар Росина 202 12,997 Кеди юрен
Копрец 157 11,623 Гюня кьой Руец 485 16,933 Юруклер
Кошничари 97 11,837 Сепетчии, Малко ново Стража 695 21,935 Стратидже
Кралево 739 22,201 Карлъ кьой Съединение 240 15,284
Кръшно 194 16,850 Кьосе кьой Твърдинци 76 7,255 Сарлъ дуран
Лиляк 843 32,758 Чикендин Търговище 33 401 87,427 Ески джумая
Ловец 294 8,144 Авдалар Търновца 224 18,810
Макариополско 504 33,824 Насчи кьой Цветница 69 5,342
Маково 254 12,467 Кочашлии Черковна 431 15,919 Дъбрава

Административно-териториални промени редактиране

  • след 1887 г. – побългарено е името на с. Надър кьой на с. Надарово без административен акт;
  • Указ № 753/обн. 2 януари 1923 г. – обединява селата Атлар и Заралъ кьой в едно ново населено място – с. Съединение;
  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Явашево на с. Васил Левски;
– преименува с. Болу късъ на с. Драгановец;
– преименува с. Окчулар на с. Здравец;
– преименува с. Казана теке на с. Момино;
– преименува с. Чобан дере на с. Овчарово;
– преименува с. Ак Мехмеди на с. Подгорица;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Ямла на с. Преселец;
  • МЗ № 2820/абн. 14.08.1934 г. – преименува с. Айладън на с. Бистра;
– преименува с. Кайклар на с. Бряг;
– преименува с. Бухлар на с. Буховци;
– преименува с. Герен (Гирен) на с. Въбел;
– преименува с. Коджа Дуган на с. Голямо Соколово;
– преименува с. Даутлар на с. Давидово;
– преименува с. Сепетчии (Малко Ново) на с. Кошничари;
– преименува с. Кьосе кьой на с. Кръшно;
– преименува с. Насчи кьой на с. Макариополско;
– преименува с. Кочашлии на с. Маково;
– преименува с. Джевизли калфа на с. Миладиновци;
– преименува с. Дуванджии на с. Осен;
– преименува с. Ялъмлар на с. Острец;
– преименува с. Ашиково на с. Певец;
– преименува с. Кара къшлъ на с. Пробуда;
– преименува гр. Ески Джумая на гр. Търговище;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Чекендин (Чикендин) на с. Лиляк;
– преименува с. Юруклер на с. Руец;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Орчанлар на с. Божурка;
– преименува с. Муратлар на с. Буйново;
– преименува м. Орта махле на м. Елда;
– преименува м. Кая баши на м. Елша;
– преименува м. Али бей на м. Еньовец;
– преименува с. Гюня кьой на с. Копрец;
– преименува с. Карлъ кьой на с. Кралево;
– преименува с. Авдалар на с. Ловец;
– преименува с. Селим на с. Мировец;
– преименува с. Кочаклар (Кьочеклар) на с. Пайдушко;
– преименува с. Салтъклар на с. Пресиян;
– преименува с. Боаз кесен на с. Пресяк;
– преименува с. Дервент на с. Пролаз;
– преименува с. Омарче на с. Ралица;
– преименува с. Кеди юрен на с. Росина;
– преименува с. Стратидже на с. Стража;
– преименува с. Сарлъ дуран на с. Твърдинци;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Черковна на с. Дъбрава;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Далгач на с. Дългач;
– уточнява името на с. Надарово на с. Надарево;
  • Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава с. Въбел и го присъединява като квартал на гр. Търговище;
  • Указ № 441/обн. 13.05.1969 г. – възстановява старото име на с. Дъбрава на с. Черковна;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Бряг и го присъединява като квартал на гр. Търговище;
– обединява махалите Елда и Еньовец в едно ново населено място – с. Братово;
– обединява махалите Елша и Узунджата в едно ново населено място – с. Цветница;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дралфа, Търговишки окръг и присъединява населените места включени в състава ѝ към община Лозница, област Разград;
– отделя селата Буйново, Мировец, Пресяк и Твърдинци и техните землища от бившата община Макариополско, Търговищки окръг и ги присъединява към община Лозница, област Разград;
– отделя селата Алваново, Буховци, Ловец, Макариополско, Надарево, Осен, Острец и Пробуда и техните землища от бившата община Макариополско и ги присъединява към община Търговище;

Население редактиране

Към 1 февруари 2011 година населението на общината е 57 264 души. Броят на новородените през 2008 година е 830 бебета, с 18 повече от предходната[6], починали са 977 души. През 2009 година общината бележи положителен естествен прираст, като броя на новородените е 993 а на починалите 868 души (593 от града)[7]. През 2003 година съотношението между трите основни възрастови групи за общината е следното: 0 – 14 години – 16,5 %, 15 – 64 години – 68,6 %, и над 65 години – 14,9 %[8].

Численост на населението според преброяванията през годините:[9]

Година на
преброяване		 Численост
1934 50 489
1946 48 451
1956 48 144
1965 58 807
1975 68 153
1985 71 034
1992 65 688
2001 60 890
2011 57 264
2021 49 073

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[10]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 57 264 33 229 14 883 3902 594 602 4054 100.00 58.03 25.99 6.81 1.04 1.05 7.08
Търговище 37611 27825 6222 633 138 235 2558 Търговище 73.98 16.54 1.68 0.36 0.62 6.80
Лиляк 1044 415 163 407 0 9 50 Лиляк 39.75 15.61 38.98 0.00 0.86 4.78
Кралево 930 61 497 47 30 92 203 Кралево 6.55 53.44 5.05 3.22 9.89 21.82
Голямо Ново 919 193 254 415 41 Голямо Ново 21.00 27.63 45.15 4.46
Вардун 890 83 9 572 0 3 223 Вардун 9.32 1.01 64.26 0.00 0.33 25.05
Баячево 759 135 380 11 0 29 204 Баячево 17.78 50.06 1.44 0.00 3.82 26.87
Стража 726 378 286 21 3 0 38 Стража 52.06 39.39 2.89 0.41 0.00 5.23
Руец 717 175 518 19 2 Руец 24.40 72.24 2.64 0.27
Подгорица 684 106 459 6 29 14 70 Подгорица 15.49 67.10 0.87 4.23 2.04 10.23
Буховци 632 304 37 209 78 Буховци 48.10 5.85 33.06 12.34
Черковна 632 0 628 0 3 Черковна 0.00 99.36 0.00 0.47
Макариополско 630 433 142 27 26 Макариополско 68.73 22.53 4.28 4.12
Овчарово 573 5 567 0 0 Овчарово 0.87 98.95 0.00 0.00
Дългач 500 36 9 182 272 Дългач 7.20 1.80 36.40 54.40
Драгановец 468 15 268 180 0 5 0 Драгановец 3.20 57.26 38.46 0.00 1.06 0.00
Буйново 465 15 121 284 0 17 28 Буйново 3.22 26.02 61.07 0.00 3.65 6.02
Надарево 465 173 240 12 34 0 6 Надарево 37.20 51.61 2.58 7.31 0.00 1.29
Голямо Соколово 456 92 358 1 Голямо Соколово 20.17 78.50 0.21
Разбойна 455 146 285 4 3 7 10 Разбойна 32.08 62.63 0.87 0.65 1.53 2.19
Острец 435 72 30 326 3 Острец 16.55 6.89 74.94 0.68
Ловец 417 98 212 97 9 Ловец 23.50 50.83 23.26 2.15
Пробуда 414 144 56 195 0 9 10 Пробуда 34.78 13.52 47.10 0.00 2.17 2.41
Дралфа 391 177 171 23 5 10 5 Дралфа 45.26 43.73 5.88 1.27 2.55 1.27
Васил Левски 355 267 47 37 1 Васил Левски 75.21 13.23 10.42 0.28
Давидово 352 154 47 141 0 6 4 Давидово 43.75 13.35 40.05 0.00 1.70 1.13
Здравец 328 166 149 5 Здравец 50.60 45.42 1.52
Преселец 312 25 163 123 0 Преселец 8.01 52.24 39.42 0.00
Търновца 301 0 298 0 Търновца 0.00 99.00 0.00
Маково 292 205 58 0 3 24 2 Маково 70.20 19.86 0.00 1.02 8.21 0.68
Божурка 289 274 13 0 0 Божурка 94.80 4.49 0.00 0.00
Съединение 281 113 162 6 0 0 0 Съединение 40.21 57.65 2.13 0.00 0.00 0.00
Александрово 254 28 225 0 0 Александрово 11.02 88.58 0.00 0.00
Росина 254 152 98 0 0 Росина 59.84 38.58 0.00 0.00
Кръшно 240 78 144 11 0 Кръшно 32.50 60.00 4.58 0.00
Ралица 236 96 132 5 2 Ралица 40.67 55.93 2.11 0.84
Копрец 224 11 213 0 0 0 0 Копрец 4.91 95.08 0.00 0.00 0.00 0.00
Момино 214 55 156 0 1 Момино 25.70 72.89 0.00 0.46
Пайдушко 212 0 212 0 0 0 0 Пайдушко 0.00 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Миладиновци 210 122 5 0 0 81 2 Миладиновци 58.09 2.38 0.00 0.00 38.57 0.95
Пресиян 200 42 123 35 0 0 0 Пресиян 21.00 61.50 17.50 0.00 0.00 0.00
Братово 196 152 0 0 43 Братово 77.55 0.00 0.00 21.93
Пресяк 196 127 37 0 29 Пресяк 64.79 18.87 0.00 14.79
Бистра 186 151 31 0 0 Бистра 81.18 16.66 0.00 0.00
Алваново 164 159 0 2 Алваново 96.95 0.00 1.21
Певец 151 106 0 0 0 0 45 Певец 70.19 0.00 0.00 0.00 0.00 29.80
Твърдинци 135 0 133 0 1 Твърдинци 0.00 98.51 0.00 0.74
Пролаз 117 5 35 0 0 0 77 Пролаз 4.27 29.91 0.00 0.00 0.00 65.81
Цветница 95 35 58 0 0 Цветница 36.84 61.05 0.00 0.00
Мировец 91 59 28 4 0 0 0 Мировец 64.83 30.76 4.39 0.00 0.00 0.00
Кошничари 74 57 15 0 0 Кошничари 77.02 20.27 0.00 0.00
Осен 69 51 11 7 0 0 0 Осен 73.91 15.94 10.14 0.00 0.00 0.00
Горна Кабда 23 6 17 0 0 0 0 Горна Кабда 26.08 73.93 0.00 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[11]

Численост Дял (в %)
Общо 57 264 100.00
Православие 27 268 47.61
Католицизъм 153 0.26
Протестантство 180 0.31
Ислям 13 974 24.40
Друго 47 0.08
Нямат 1311 2.28
Не се самоопределят 3453 6.02
Непоказано 10 878 18.99

Политика редактиране

 
д-р Дарин Димитров, кмет на община Търговище (2015 г. – ). Избран с подкрепата на над 2/3 от гласоподавателите на местните избори през 2015 г., като побеждава на балотажа тогавашният заместник–кмет от ДПС – Емине Якубова
 
д-р Красимир Мирев, кмет на община Търговище (1999 – 2015)

Общински съвет редактиране

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[12][13][14][15][16]

Партия, коалиция или инициативен комитет 1995 1999 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 68,39 % 56,73 % 54,54 % 53,08 % 56,48 %
Общ брой места 45 33 33 33 33 33 33
Движение за права и свободи 7 7 12 11 10 12 14
ГЕРБ 4 8 10 13
Местна коалиция „БСП за България“ (БСП и АБВ) 5
Местна коалиция движение Заедно за промяна 1
Българска социалистическа партия 21 13 9 9 9 6
Обединени за Търговище 5 5 3
Алтернатива за българско възраждане 2
Единна народна партия 1
Атака 3
Обединена десница за Търговище 1
Обединен блок на труда 7
Съюз на демократичните сили 6 2
Съюз на свободните демократи 1
Национално движение „Симеон Втори“ 1
ВМРО - Българско национално движение 1
Обединени демократични сили 9
Коалиция „Народен съюз – БЗНС, ДП“ 4
Българска комунистическа партия 2
Българска социалдемократическа партия 2
Българска национално-радикална партия 1
Български бизнес блок 1
Политически съюз „ДАР“ 1

Общински кмет редактиране

Местни избори 2007 г.

На местните избори през 2007 г. кмета на града (Красимир Мирев) печели 3-ти мандат. На първи тур излиза срещу подкрепения от ДПС – Светлан Петков с резултат 40,7 % срещу 38,63 % в полза на Мирев. На втори тур побеждава категорично с 58,37 % на 41.63 процента.[13]

Кметове на кметства редактиране

Местни избори 2007 г.

Резултати на местните избори през 2007 г.. Избрани са 45 кметове на кметства, от тях:[13]

Образователна структура редактиране

За периода между 1992 и 2001 г. е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната. Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, полувисше и средно образование) като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр. Търговище. Делът на завършилите висше образование е 16%, което е доста под средното за страната; със средно – 45%; с основно и по-ниско – около 35%, което е доста високо за сравнение със средното за страната.

Икономика редактиране

През 2009 година ожънатите площи с ечемик са били 148 875 дка, при среден добив 322 кг/дка, по-нисък от предходния[17]. Засетите площи с царевица през същата година са 35 731 дка[18].

Заетост редактиране

Според официални данни в през месец декември 2009 година безработните в общината са 10,41 %, при 8,66 % средно за страната[19]. През 2003 година общия брой на заетите в сферата на промишлеността в община Търговище е 6431 души, голяма част заети в промишлените предприятия на град Търговище: „Енерсис“ АД – 800 души, „Божур 2000“ АД – 420 души, „Винпром Търговище“ АД – 340 души, „Кока Кола НВС България“ АД – 300 души (2003), „Тракия глас България“ ЕАД (Шишеджам) – 1600 души (2008), „Терем-Хан Крум“ ЕООД – 628 души (2009), „Мебел Стил“ ООД – 390 души (2009), „Дже те ка“ АД – 120 души, „Корабно оборудване Н.Симов“ АД – 200 души, „Мизия Милк“ АД – 100 души, „Фуражен завод Булмикс“ АД – 120 души, „Мебели Лито“ АД – 140 души, „Гласко“ АД – 200 души и други.

Първичен сектор редактиране

В него водещо място заема селското стопанство. Под влияние на различни фактори селското стопанство в община Търговище има многоотраслов характер с растениевъдно-животновъдната насоченост. Растениевъдството е един от основните подотрасли на земеделието в общината. Земеделските територии заемат площ от 474 537 дка. Произведената продукция е с високо качество благодарение на добрите почвено-климатични условия и наличието на квалифицирани кадри. Има значително търсене на пшеница, както от местни производители на брашно (в общината има 4 мелници) така и от търговски фирми от други райони на страната, извършващи експорт на селскостопанска продукция. Основните култури са пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Те заемат 55% от земеделските територии. Освен традиционните култури, се отглеждат и тритикале, маслодайна рапица, ръж, пролетен ечемик, овес, фуражен грах, сорго, захарно цвекло, картофи.

Производството на технически култури, особено на захарно цвекло и тютюн, през последните години значително намалява поради отдалечеността на преработващите предприятия.

Тютюнопроизводството и цвеклопроизводството, имащи традиции в селата Драгановец, Вардун, Буховци, Пресяк, Подгорица, Дългач и Руец, са преустановени. Зеленчукопроизводството преди години е било основен поминък на населението в някои населени места на общината. Поради спиране на работата на консервния комбинат и проблеми с напояването, и това производство е почти изоставено. През последните години има повишен интерес към трайните насаждения.

Състоянието на съществуващите се подобрява и се създават нови – вишни, череши, сливи, ягоди и малини. Създават се добри предпоставки за увеличено производство през следващите години. Качеството на продукцията е в състояние да задоволи изискванията на европейския пазар, но са нужни още инвестиции в модерни преработващи мощности. Плододаващите овощни насаждения заемат площи от 4513 дка, от тях: сливи 32,8%, ягоди 15,5%, малини 14,5%, ябълки 13,1%, череши 9,7%, вишни 8,8%, праскови 3,5%, кайсии 1,8% и круши 0,5%.

Новосъздадените трайни насаждения през стопанската 2003/2004 г. почти удвояват площите им (4275 дка, или 94,7% от заварените). Лозарството е обект на специално внимание. Преобладава производството на винено грозде. Местният винзавод – ЛВК „Винпром“ АД – Търговище изкупува продукцията и създава стимули за добро поддържане на лозята (и след възстановяването на собствеността). Необходими са инвестиции за създаването на повече насаждения с качествени, предимно бели сортове, за отглеждането на които има много подходящи климатични условия. Производството на грозде и качествени вина, печелещи награди на международни изложби и конкурси, създава възможност за развитието и на винения туризъм.

Животновъдството е другият основен подотрасъл на селското стопанство. Освен суровинна база за преработващата индустрия, то е стратегическа опора на малките натурални и полу-пазарни стопанства. Говедовъдството е съсредоточено изцяло в личните стопанства, където се отглеждат от 1 до 5 крави. Едва в един процент от фермите има над 20 крави, което прави сектора нерентабилен. Регистрираното производство на мляко възлиза на 4890 х.л. За последната година се наблюдава спад както в броя на животните, така и в средната им продуктивност, а от там и в произведената продукция. Биволовъдството е сравнително слабо застъпено. В личните стопанства се отглеждат около 66 биволици с тенденция към увеличение.

От тях е получено 7,7 хил.л биволско мляко. В последните години се наблюдава интерес към този вид животни, поради факта че са устойчиви на заболявания и добре усвояват грубите фуражи. Друг фактор е повишеното търсене на екологично чисти продукти за нуждите на пазара. Наблюдава се колеблива тенденция към увеличение, но ниската ефективност при сегашните породи и начин на отглеждане, поставят под съмнение този клон на животновъдството. Козевъдството допълва фонда на натуралните стопанства.

Свиневъдството е застъпено основно в частния сектор. Тревожен е спадът му с повече от 20 % спрямо предходната година. Птицевъдството също бележи спад. Перспективно е внедряването на хибридни линии с висок генетичен потенциал и добри репродуктивни показатели. Демонстриран е интерес към отглеждането на нетрадиционни за региона и страната птици. На територията на кметство Дралфа има създадена ферма за отглеждане на щрауси (25 възрастни и 30 подрастващи).

Пчеларството се развива бързо. През последните 4 години, броят на пчелните семейства се увеличава с 2,1 пъти и достига 10 044. Проблем остава сертифицирането на меда и защитата на „справедлива“ изкупна цена.

Вторичен сектор редактиране


През 90-те години промишленото производство в общината изживя тежка криза. Изчезването на големите предприятия или модифицирането им в малки, с различен производствен профил производства, разкъсване на връзките между тях, изгубването на експортни позиции имат силно негативни социално-икономически последици за общината. Производството на хранителни продукти и напитки е с най-висок принос –71,1% от продукцията на промишлените предприятия за 2003 г.

Добре развито е винопроизводството и производството на безалкохолни напитки. В последните години успешно се развива и млекопреработването. С инвестиции по линията на Предприсъединителните фондове на ЕС – Програма „САПАРД“ в общината са изградени Предприятие за месодобив и преработка в с. Здравец и Предприятие за замразяване и преработка на плодове и зеленчуци в гр. Търговище. Текстилната и шивашка промишленост има силни традиции в общината. Формира 13,3% от промишлената продукция. Функционират няколко големи предприятия, предимно в частния сектор. Фирмите нямат дългосрочни договори и затова работят предимно по поръчка и на ишлеме. Сериозно е намалял делът на отрасъл „машиностроене“, който в миналото е бил водещ в икономиката на общината. Не е приватизирана държавната фирма „Терем – Хан Крум“ ЕООД, чието бъдеще до голяма степен ще определи и развитието на отрасъла. Дървопреработването също изживява криза. От ДК „Славиния“ функционира единствено „Стария дъб“ ООД. В последните години отрасълът (чрез фирмите на малкия и среден бизнес) успя да стабилизира в известна степен позициите си. Водещо предприятие е „Мебел стил“ ООД. Отрасъл строителство постепенно излиза от кризата. Около 5 – 6 от фирмите са утвърдени и поддържат обекти и извън общината – „Стрем“ ООД, „Поляница“ АД, „Радита“ АД и др. В община Търговище се слага началото на изцяло нов отрасъл от химическата промишленост, а именно „производство и преработка на стъкло“.

Транспорт редактиране

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 39,3 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 151,5 km:

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ www.targovishte.yes.bg // Архивиран от оригинала на 2012-01-12. Посетен на 2010-03-15.
  2. ↑ www.journey.bg
  3. ↑ www.ukazatel.bg, архив на оригинала от 23 март 2012, https://web.archive.org/web/20120323124000/http://www.ukazatel.bg/darjavno-lesnichejstvo-targovishte-9975.html, посетен на 21 март 2010 
  4. ↑ bsp-targovishte.com
  5. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  6. ↑ dariknews.bg
  7. ↑ www.topnews.name[неработеща препратка]
  8. ↑ www.rdcbg.com, архив на оригинала от 16 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160916032723/http://www.rdcbg.com/invest_demo.htm, посетен на 21 март 2010 
  9. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)
  10. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)
  11. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)
  12. ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 30 септември 2018.
  13. ↑ а б в „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Търговище“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
  14. ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Търговище“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
  15. ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Търговище“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
  16. ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Търговище“ // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019.
  17. ↑ dariknews.bg
  18. ↑ targovishte-bg.com[неработеща препратка]
  19. ↑ lovechinfo.eu[неработеща препратка]

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Търговище_(община)&oldid=12046090“.