Търнава (дем Преспа)
Тази статия е за селото в Егейска Македония. За други значения на Търново вижте Търново (пояснение). За други значения на Търнава вижте Търнава.
Тъ̀рнава, Тъ̀рнова или Тъ̀рнаво (местно произношение Тъ̀рнаа, на гръцки: Πράσινο, Прасино, катаревуса: Πράσινον, Прасинон, до 1955 година Τίρνοβο, Тирново[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
| Търнова Πράσινο | |
| — село — | |
  Търнова  Търнова  Търнова | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Кореща |
| Надм. височина | 1387 m |
| Население | 18 души (2021 г.) |
| Демоним | Тъ̀рнавци |
| Търнова в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 34 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 34 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).
История редактиране
В Османската империя редактиране
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Търнова с 18 семейства.[2] В края на XIX век Търнова е българско село в Костурска каза на Османската империя. Църквата в центъра „Свети Георги“ е от 1868 година според надписа над западния вход. Североизточно от селото има и по-малка църква „Свети Арсений“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Търново (Trnovo) е показано като село в Костурска каза с 89 домакинства и 260 жители българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търнова има 395 жители българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тирново е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 68 къщи.[6]
В началото на XX век почти цялото население на Търнава е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото отново минава под върховенството на Българската екзархия.[7]
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Смърдеш и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. При него пристига делегация от Търново, която се оплаква от действията на Коте Христов, който минал на гръцка страна, подкупен с пари и златен часовник от Герман Каравангелис.[8]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 544 българи екзархисти и работи българско училище.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Търново преди Балканската война има 100 български къщи.[10]
Търново пострадва Гръцка въоръжена пропаганда в Македония - в началото на май 1905 година преминалият на гръцка страна Коте Христов пребива жестоко българския учител в Търново Георги Райков,[11] а самото село преживява и други андартски нападения, при които са изгорени всички български книги.[12] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Търново има 11 къщи със 109 жители.[13]
По време на Балканската война един човек от Търново се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Търново е обозначено като българско селище.[15]
- Икони от „Свети Арсений“
-
„Свети Арсений“ -
„Света Богородица“ -
„Иисус Христос“
В Гърция редактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Търнова (Трнова) има 80 къщи славяни християни.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Прасинон, в превод зелено.[17]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Моро[18] | Μόρο | Македономахон | Μακεδονομάχων[19] | местност във Вич на ЮИ от Търнава[18] |
| Търново | Μάρμοβο | Анкатотон | Άγκαθωτόν[19] | |
| Големи Раски[20] | Γκολένι Ράσκι | Кладариес | Κλαδαριές[19] | местност в Корбец на З от Търнава[20] |
| Богданица[20][21] | Μποδτσάνι | Рема ту Ставру | Ρέμα του Σταυρού[19] | река в Корбец на З от Търнава[20] |
| Големе | Γκολέμε | Асвас | Άσβός[19] | местност във Вич на Ю от Търнава[18] |
| Киска[20] | Κίσκα | Анторахи | Άνθορράχη[19] | връх във Вич на ЮИ от Търнава (1502 m)[20] |
| Лесич[18] | Λέβιτς | Агнандия | Άγνάντια[19] | връх във Вич на ЮИ от Търнава (1826,9 m)[20] |
- Преброявания
- 1940 – 376 жители
- 1951 – 128 жители
- 1961 – 117 жители
- 1971 – 53 жители
- 1981 – 21 жители
- 1991 – 24 жители
- 2001 - 14 жители
- 2011 - 21 жители
Личности редактиране
- Родени в Търнава
Антон Ямовски (1928 – 1949), гръцки комунист[22]
Георги Райков (1864 – ?), български просветен и революционен деец, македоно-одрински опълченец- Йоанис Калицас (Ιωάννης Καλίτσας), гръцки андартски деец
- Лазо (Λάζος), гърцки андартски деец
- Пандо Стериов (? – 1906), деец на ВМОРО, арестуван в 1905 година за убийство на войник и осъден на смърт (21 януари 1906)[23]
- Тодор Адамов (Θεόδωρος Αδάμ), гръцки андартски деец, четник в четата на Каравитис
- Фоте (Φώτης), гръцки андартски деец
- Починали в Търнава
- Лазар Поптрайков (1878 – 1903), български революционер
- Евстатиос (Статис) Лихадиотис (? – 1905), гръцки андартски капитан
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 86.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 206., Силянов погрешно пише, че Райков умира от побоя.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 210-211.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 592, 884.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 342.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 155.
