Уестърн (на английски: western, буквално – западен) е жанр в изкуството, характерен предимно за САЩ, в художествената литература, кинематографията, телевизията, живописта и други изобразителни изкуства.

Юстус Д. Барнс в класическия уестърн „Големият влаков обир“, 1903 година

Действието в уестърните се развива основно през втората половина на XIX век, предимно в Дивия Запад (западните щати на САЩ),[1] както и на териториите на западна Канада, Мексико и дори Австралия.

Върхът на разцвета на този жанр е през 1950-те години, след това постепенно замира.

Долината на паметниците“, Юта, САЩ. Място около което са направени огромен брой американски уестърни

Дефиниция редактиране

Местодействие – уестърните се развиват предимно в западните щати (Айдахо, Аляска, Аризона, Уайоминг, Калифорния, Колорадо, Монтана, Ню Мексико, Невада, Орегон, Юта).

Време на действие – периодът е приблизително от 1860 година до края на Индианските войни (около 1890 година). Някои уестерни използват темата за Войната между Севера и Юга. Границите на жанра също така се разширяват, за да включат Битката при Аламо (1836) и Мексиканската революция (края на 20-те години на ХХ век).

В допълнение уестърните са приспособени към други исторически събития и географски територии, включващи Аржентина, Австралия, Бразилия, Русия.

Важна характеристика на уестърна е сблъсъкът на примитивния начин на живот с новаторския способ. Често този конфликт се демонстрира чрез символични сблъсъци на характери. В уестърните от ранния исторически период това обичайно е борба на индианци с „бели“ заселници и американската кавалерия.

 
Американският актьор Джон Уейн, сред символите на жанра

Образ редактиране

Популярните филми уестърни се фокусират върху живота на героя самотник и скитник, обичайно каубой или стрелец (gunslinger). Героят притежава всички атрибути, съответстващи на историческия период – каубойска шапка, кърпа срещу прах, шпори, оръжие – револвер или пушка, седло – но не задължително, кон.

Верният кон може сам по себе си да бъде отделен персонаж в сюжета на уестърните.

Класически теми редактиране

Филмите от този жанр често изобразяват безлюдни територии и пространства, тяхното заселване и подчиняване на природата в името на цивилизацията. Често описват общество, организирано на основа „кодекса на честта“, както и в защита на закона.

Литературен предшественик редактиране

В някои случаи персонажите могат да бъдат възприемани като литературни потомци на средновековните странстващи рицари, които са в основата на развитието на приключенския жанр в литературата. Като каубоите и стрелците в Дивия Запад, странстващият рицар в европейската литература от ранния период пътешествал със своя кон от град на град, сражавал се със злодеи – опирайки се не на развити социални механизми, а на своя собствен „кодекс на честта“.

Както и странстващите рицари, така и в уестърните, главните герои често рискуват себе си заради някоя красива дама в беда.

Технологии редактиране

Технологиите присъстват под формата на:

Тези изобретения символизират неизбежния край и колонизирането на новите територии. В някои по-късни уестърни е използват автомобили и самолети.

Важна роля в сюжета на филмите играят оръжията. В уестърните се използват предимно пушки „Уинчестър“ и револвери „Колт“, но се срещат и други видове. Понякога се използват и оръдия, предимно при сцени с атаки на фортове и др.

 
Улица на типичен град в Дивия Запад, пресъздадено във филмовото студио „Old Tucson Studios“, разположено до град Тюсон, Аризона, САЩ. В това студио са снимани хитови ленти като: „Тумбстоун“ (1993), „Ел Дорадо“ (1967), „Бърз или мъртъв“ (1995), „Омбре“ (1967), „Счупена стрела“ (1950) и много други

Пейзаж и обкръжение редактиране

В уестърните често се демонстрира суровата природа на Дивия Запад. Действията често протичат в ландшафт-пустинни местности (Долината на смъртта) и други местности в Калифорния, Юта, Аризона и Ню Мексико. Типичен антураж са изолирани фортове, ранчота и ферми, малки погранични градчета (където разбира се има „салон“, шерифска служба, банка, малък магазин, конюшна и затвор), дълбоки каньони и сцени, представящи необятната прерия.

Основно място в което се развиват действията в уестърните са салоните. Това е място където има алкохол, проститутки, музика и е място в което се играят карти (Покер и Блекджек). В салоните се случват най-вече разпри, юмручни сбивания (придружени с удряне по главата на противника със стол или бутилка) и стрелба.

В други, предаващи времето от по-късните години на XIX век, има църква, училище, дори болница (сериала – „Доктор Куин Лечителката“).

В повечето филми на тази тематика, човешкият живот няма никаква стойност, а отношението към „червенокожите“ е или крайно жестоко (дори със сцени с масови убийства), или силно приятелство между „бледолик“ и „червенокож“ (предимно в европейски проекти, екранизации по романа на Карл Май – Винету и др.).

Често в уестърните има „чернокожи“ персонажи.

В литературата редактиране

Американската приключенска литература от XIX и началото на ХХ век, се основава предимно на колонизирането на Запада. В този жанр творят много известни писатели.

В киното редактиране

Киноуестърните са един от жанровите разновидности на приключенския филм. Това е чисто американско явление, визитна картичка на американското кино. Каубойските филми в Холивуд започват да се снимат още през 1898 година.

Ранните уестърни се снимали в студия, но когато става възможно да се снима на открито, започват да се снимат пейзажи и други гледни точки от природата на щатите Ню Мексико, Уайоминг, Аризона, Юта, Невада, Монтана, Канзас и др., превръщайки природните забележителности не просто във фон, а „главен герой“ от филмите.

 
Керван с мормони заселници, щата Юта, лятото на 1847 година

Основи редактиране

Място на действие – обичайно Северноамериканският Див Запад.

Сюжетът на филмите от този жанр предимно е свързан с колонизацията на вътрешната и западната част на континента от колонизатори, идващи от източното крайбрежие на САЩ (например: „Как бе завладян Запада“ от 1962 с Дж. Форд и Дж. Маршал).

Каубоите и стрелците играят важна роля в тези филми. Често те се борят с индианците, чиито персонажи са представяни като жестоки злодеи в ранните уестърни. По-късно, в така наречените „ревизионистки уестърни“, дават на местните много по-приятен облик. Друга разпространена тема са приключенията и търсенето на злато и нефт (напр. „Златото на Маккена“ с Грегъри Пек и Омар Шариф), а също така филми, представящи сблъсъка на групи бандити, тероризиращи беззащитното население и хора на честта (напр. „Великолепната седморка“ с участието на Стив Маккуин, Чарлз Бронсън, Джеймс Кобърн и др.).

Персонажи редактиране

 
Каубой в пълна екипировка, фотография от 1887 г.
  • Преселници, пътуващи от изток на запад в кервани с фургони (задължително закрити), почти винаги са нападани или от бандити или от индианци. Понякога са нападани от бандити, облечени като индианци. При атака понякога правят кръгова отбрана с фургоните.
  • Невъзмутимият шериф
  • Независим ловец на глави
  • Опитен трапер
  • Ловък каубой
  • Кръвожаден индианец, вожд, антагонист на главния персонаж
  • Индиански шаман (често отрицателен герой)
  • Благороден индианец, понякога помощник и спътник на главния герой
  • Скаут индианец (разузнавач и следотърсач)
  • Коварни бандити, обичайно многобройни
  • Професионални комарджии
  • Чиста и невинна главна героиня
  • Палава жена, често певица
  • Девойки от увеселителните заведения
  • Машинист, кондуктор и друг персонал на железницата

Важен момент в уестърна е скоростта, преследванията с коне и впрягове, преследването на железопътни композиции, спусканията с канута по буйни реки и др. Също така главен момент са дуелите с пистолети, обикновено разиграван „очи в очи“, като стрелбата се осъществява почти задължително с пистолети „от бедро“.

Класически уестърн редактиране

Началото на класическите уестърни може да се отнесе към 1903 г., когато е заснет немият филм „Големият влаков обир“ (на английски език – The Great Train Robbery), на режисьора Едуин Портър и с Брончо Били Андерсън в главната роля.

Популярността на филма прави от Андерсън първия каубой кинозвезда. По-късно той се снима в още няколко късометражни продукции.

Историята на уестърна е много богата и обединява в себе си много жанрове: приключение, екшън, драма, романтика, комедия, ужаси, трагедия и дори фантастика. Някои режисьори дори смесват фантастика и уестърн, като например режисьора Робърт Земекис, който в последната част от своя хитов филм Завръщане в бъдещето III, „праща“ главните герои (Майкъл Джей Фокс и Кристофър Лойд) през времето в годините на XIX век.

Златният век на този вид кинематографичен жанр са свързани с продукциите на двама именити режисьори – Джон Форд (чийто любим актьор е Джон Уейн) и Хауърд Хоукс.

Спагети уестърн редактиране

През 1960-те и 1970-те години възраждането на жанра съвпада с възникването на така наречените „спагети уестърни“. Повечето от тях са ниско бюджетни продукции, снимани на открито (напр. в някоя испанска пустиня), която прилича на ландшафта в западните щати. Този вид продукция залага на много повече екшън и насилие, отколкото холивудските продукции.

Въпреки ниския бюджет някои от тези продукции се получават много добре. Сред успешните им режисьори се откроява един – Серджо Леоне. Неговите филми се отличават с добра режисьорска и операторска работа. Особено популярен става „Имало едно време на Запад“.

В такива филми се прославят имената на суперзвезди като:

Истърн редактиране

Сниманите в Холивуд уестърни за кратко време стават много популярни и зад „Желязната завеса“, въпреки че са пуснати по екраните години по-късно. В комунистическите страни даже се появява поджанр, наричан „червен уестърн“ или „истърн“ (eastern, от „east“ – изток). В тези филми индианците обикновено се изобразяват със симпатия, като потиснати хора, борещи се за своето право на съществуване, в контраст с филмите от този период в Холивуд, където са обрисувани като злодеи.

Често в ролите на представителите на индианската нация се снимат югославски или турски актьори, поради отсъствието на представители на това население в Европа. Особено популярен става Гойко Митич – югославски актьор с прекрасна физика и актьорски качества. Неговите герои са винаги благородни и изпълнени с доблест и смелост индиански вождове (Оцеола, Винету). Той толкова става популярен, че при посещението му в САЩ е обявен за вожд от индианско племе. Американският актьор и певец Дийн Рийд, който емигрира от САЩ в ГДР, също участва в няколко уестърна. Друг известен актьор, въплътил се в ролята на героя на Карл Май – Винету, е френският актьор Пиер Брис.

В тогавашната ГДР хората харесват индианските филми, което кара студията за игрални филми „DEFA“ в определен период от време да заложи основно на тях. Такива продукции се снимат най-вече в ГДР (студио „DEFA“), Югославия (студио „Авала“) и др.

Български опити редактиране

Български режисьори са опитват да въвлекат и България в този жанр. В няколко филма режисьори като Вили Цанков и Пламен Масларов опитват да наложат стила в своите филми „Буна“ (1975) и „Съдията“ (1987). Сред българските актьори, като типаж на уестърна се откроява актьорът Джоко Росич.

Съвременни уестърни редактиране

„Contemporary Westerns“, или съвременните уестърни, са филми, чието действие протича в съвременна Америка, но там също се използват мотиви и теми от Дивия Запад (антигерой, открити ландшафти, дуели, преследвания, обири). По-голямата част от тези филми се развиват в същото географско пространство – западните щати.

Пример за съвременен уестърн са филми като „Донесете ми главата на Алфредо Гарсиа“ на Сам Пекинпа (1974), „Самотната звезда“ на Джон Сейлес (1996), „Едно време в Мексико“ на Робърт Родригес (2003), „Три могили“ на Томи Лий Джоунс, „Don't Come Knocking“ на Вим Вендерс (2005).

Писатели редактиране

Класици на жанра редактиране

 
Майн Рид
 
Карл Май

Литература редактиране

  • Buscombe, Edward, and Christopher Brookeman. The BFI Companion to the Western (A. Deutsch, 1988)
  • Everson, William K. A Pictorial History of the Western Film (New York: Citadel Press, 1969)
  • Kitses, Jim. Horizons West: The Western from John Ford to Clint Eastwood (British Film Institute, 2007).
  • Lenihan, John H. Showdown: Confronting Modern America in the Western Film (University of Illinois Press, 1980)
  • Nachbar, John G. Focus on the Western (Prentice Hall, 1974)
  • Simmon, Scott. The Invention of the Western Film: A Cultural History of the Genre's First Half Century (Cambridge University Press, 2003)

Бележки редактиране