Уикипедия

Уикипедия:Македония

Съкращение:

„Македония“ е уикипедиански проект, който има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към 24 април 2024 г. порталът съдържа 29 056 статии, или 9,75% от общия брой статии в енциклопедията.

Участници редактиране

Този потребител е член на Уикипроект Македония. 

Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.

Активни редактиране

Неактивни (повече от 6 месеца) редактиране

Текущи обсъждания редактиране

Селища редактиране

Населените места в Република Македония.

Частични статистики:

Македония/Неразпознати редактиране

Неразпознати села, личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки:

Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание.

Още няколко десетки снимки:

Личности редактиране

Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз?

Неидентифицирани от таблото редактиране

Според мен е Петър Гайков (П. Гайко разчитам, или Л. Райко, ама тогава не важи)
Д. Райко[во] е според мене - Долно Райково

Чети редактиране

В тази категория сбрах всички чети на ВМОРО А в тази част от неразпознатите [9]

  • Четирима четници в Солун [10] и [11]
  • Коста Мариовски [12] - евентуално Коста Костурски, но не прилича
  • Арнаутска чета [13], същата чета (същата колиба отзад) [14] - евентуално Тасе Сребренски, Тома Марков и въобще корчанци да са тия арнаути? Още по-скандално Зафо Макаресов със същата капата.
  • Ангел (вдясно), Дъмбени [15]. Тая е според мене на същото место като тая [16] - и човекът вляво е същият и на двете снимки
  • Костурска, от Папазоглу [17]
  • Неизвестна (върховисти от 1895 акцията - по дрехите) [18]
  • Неизвестна снимана от Сониксен около 1906 Файл:Cheta_VMORO_ASonnichsen1906.jpg

Неразвити и неясни имена редактиране

Георги Стрезов редактиране

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Юрук-махалеси, до Бутковското езеро. Населено с 220 турци-юруци, земледелци. Почва плодородна.[1] “

Дейци на ВМОРО/ВМОК/ВМРО редактиране

Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в Шаблон:Македония-желани.

Категория:Мъничета за ВМОРО

Села от Милоевич редактиране

Картографският институт редактиране

Вариант Осничани, защото е след Папратско и преди Езерец и Скумско, но е много малко за Осничани, а и си го има. Варианти Ошени и Госно, но също ги има.

Свидетелства редактиране

Уикипедия:Македония/Свидетелства

Синве редактиране

Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония)

33

Това е или Балджа – по-вероятно, което обаче си има споменаване в Синве, или Балевец, което си нема, ама по не звучи.

35

37

  • Mantzarites – между Ксехасмени и Лутрос, там е Пожар или Позаридес – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Манзаритес (Mantzarites), Камбанийска епархия, живеят 210 гърци.[7]

38

39

Може да е Турия (Ганохора). Има село Флория в Берско в Пердикар
Местност Фолия

42

43

44 Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Птери (Pthéri) живеят 300 гърци.[13]

45 Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Помелени (Poméléni) живеят 240 гърци.[14]

50

52

53

Беседи редактиране

Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните.

  • Салпи (дем Ясъкьой)
  • Киран махала

Изоставени в Серско

  • Демир хан
  • Саръкая
  • Гюдженли

Кънчов редактиране

Берска Каза
  • Лидагос
  • Райко
Ениджевардарска Каза
  • Лъжичари
  • Неврам
  • Ново село - Литоксоу твърди, че е негушкото [20] с 65 жители, но тогава, което е берското с 90, което си е след Вещица съвсем логично - бърка Литоксоу.
  • Корово, в некви списъци го има и като Корвуд (Корово)[21]
Воденска Каза
  • Джедид
Гевгелийска Каза
  • Търново - главното село на Търновата, но къде?

Николов редактиране

Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат

  •   Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари[19]
  •   Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година[20]
  •   М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО[21]
  •   Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.[22]
  •   Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.[23] – Войводата Димо Бояджиев е родом от с. Карачкьой, Гюмюрджинско. Войвода е при Таню Николов във ВТРО, по-късно живее в Крумовград. --Станислав (беседа) 09:26, 23 юни 2017 (UTC)[отговор]
  •   Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.[24]
  •   Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.[25]
  •   Кръстьо Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.[26] (Илия Кърчовалията е командир на четата; Кръсто Гечев има служил в 6-а охридска дружина, с.176)
  •   Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.[27]
  •   Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.[28]
  •   Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.[29] Джунови от Ваташа?
  •   Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.[30]
  •   Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.[31]
  •   Никола Дунев, тетовски войвода.[32]
  •   Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.[33]
  •   Душко (Душан) от Малешево, войвода на тричленна чета в Кумановско след Винишката афера.[34]
  •   Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.[35]
  •   Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.[36]
  •   Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.[37]
  •   Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.[38]
  •   Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.[39]
  •   Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.[40]
  •   Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.[41]
  •   Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.[42]
  •   Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.[43] Мунджови са масово от Желин [22]
  •   Даме Мушев, прилепски селски войвода.[44]
  •   Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902 – 1903 г. войвода на чета в Ресенско.[45]
  •   Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.[46]
  •   Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.[47]
  •   Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.[48]
  •   Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.[49]
  •   Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.[50]

Пелтеков редактиране

  • Ангел Богов Джанев, четник при Марко Лазаров, по-късно околийски войвода в Прилепско. През лятото на 1913 година води сражение със сръбска войска в Прилепец[51]
Силно вероятно да е идентичен с Атанас Джамов, или поне ортак
  • Никола Иванов, търговец и деец на освободителното движение, член на ВМОК от Първия конгрес на македонските братства, март 1895 година[52]
Тоя може би е Никола Наумов. Това [23] е същият текст, който имаме в Никола Наумов с източник Елдъров. Но запасен поручик? [24]-- Мико (беседа) 06:45, 1 декември 2020 (UTC)[отговор]

Статистика от 1 година редактиране

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ново село е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 9 къщи.[53]

Вероятно не е това до Гнеотино, защото то е ново - нема го на руската карта изобщо.

Брацигово редактиране

[25] Статия за преселението, ако се пише статия за него некой ден.

Бележки редактиране

  1. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  2. ↑ а б в г д е Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  3. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  10. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  11. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  12. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  13. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  14. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  15. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  16. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  17. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  18. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  19. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 6.
  20. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.
  21. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  24. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.
  25. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
  26. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  27. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  28. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
  29. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.
  30. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.
  31. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
  32. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
  33. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
  34. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54.
  35. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.
  36. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 65.
  37. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.
  38. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.
  39. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  40. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  41. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 93.
  42. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.
  43. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  44. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  45. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  46. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  47. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
  48. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.
  49. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.
  50. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
  51. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 128.
  52. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 179.
  53. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)

Фондове в ДА „Архиви“ редактиране

  • Стефан Илиев Матерков (1887 – ?) -- 766К
  • Съюз на македонските студентски дружества в чужбина -- 1934К, 1 опис, 261 а.е., 1923 – 1942 г. -- устав, протоколи от заседания, писма, портрети, снимки на македонски дейци, резолюции, позиви, некролози, вестници със статии за Македония
  • „Четата на Тане Николов“ – 735К, 1 опис, 17 а.е., 1917 – 1918 г. -- заповеди, писма, рапорти, инвентарни книги
  • „Спомени, снимки и други на участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско“ – 771К, 7 описа, 1244 а.е., 1722 – 1989 г. -- устави, организационни документи, спомени, биографии, писма, телеграми, снимки на революционни комитети, чети и дейци (няколко: 1878 – 1961; 1903 – 1912; 1880 – 1930; 1922 – 1943), възвания, топографски карти, отчети, резолюции
  • „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлински конгрес 1878 г.“ --1932К, 4 описа, 1179 а.е., 1870 – 1986 г. -- устави, протоколи, биографични сведения за македонски дейци, възвания, протести, статии от вестници, спомени, разкази и песни за Македония, снимки на чети с воеводи, четници и дейци, сведения и донесения, писма, резолюции
  • Групов фонд „Вътрешна македонска революционна организация (обединена)“ ВМРО (об.) (1925 – 1937) Фонд 204Б, 1 опис, 74 а.е., 1924 – 1941
  • Ползвал съм фонд в даа с #337Б, който съдържа документи на един от участниците в освободителното движение: Константин Василев Груев (1869-1933); в същия фонд е и на сина му Кирил Константинов Груев (1901-1980).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Македония&oldid=12164140“.