Уилям Фентън

американски етнолог

Уилям Нелсън Фентън (15 декември 1908 – 17 юни 2005) е американски учен, известен с обширните си изследвания върху ирокезката история и култура. Започва проучванията си за ирокезите през 30-те години на ХХ век и публикува няколко значителни труда през следващите десетилетия. Последният му труд е публикуван през 2002 г. В карирерата си Фентън е заемал постовете директор на Музея на щата Ню Йорк и професор по антропология в Университета на щата Ню Йорк.

Уилям Фентън
William N. Fenton
американски етнолог
Роден
Починал
17 юни 2005 г. (96 г.)
Научна дейност
ОбластАнтропология
Работил вСмитсънов институт

Биография редактиране

Произход, образование и ранна кариера (1908 – 1955) редактиране

Роден е през 1908 г. в Ню Рошел, щата Ню Йорк. Семейството на Уилям Фентън има контакти с индианците сенека още през 60-те години на XIX век. Той израства в западната част на щата Ню Йорк и постъпва в Колежа „Дартмут“, където се дипломира през 1931 г. и получава докторска титла в Йейлския университет през 1937 г. През 30-те години живее сред племето сенека в западен Ню Йорк, като по този начин овладява тамошния сенекски диалект (вж. ирокезки език). На 26 януари 1934 г. е осиновен от сенекския Клан на ястреба – същият клан, осиновил Люис Хенри Морган близо век по-рано.

Фентън бързо се утвърждава като име в ирокезката етнология. През 30-те и 40-те години издава редица доклади, където излага становището си по редица проблеми на ирокезката антропология. Фентън фокусира вниманието на такива теми като разнообразието в културите и взаимовръзките между северните и южните племена.

В работата си като етнолог в Бюрото по американска етнология към Смитсъновия институт, той насочва вниманието към основните исторически и етнографски източници. Извършва важни проучвания на ирокезките музика и танци.

Зрели години (1956 – 2005) редактиране

Уилям Фентън достига позицията на старши етнолог към Смитсъновия институт през 50-те години, преди да започне работа към Щатския музей на Ню Йорк в Олбани. Там се издига до директор и събира голяма колекция от ирокезки предмети. От някои племена Фентън е критикуван за отказа си да върне някои артефакти – той приема музеите като пазители на културното наследство. Някои племена го упрекват и заради разкриването на техни свещени ритуали в неговите трудове.

Фентън напуска музея, за да стане професор по антропология в Университета на щата Ню Йорк в Олбани. Оттегля се от тази позиция през 1979 г., но остава активен участник в ирокезките изследвания, като през 1998 г., наближаващ 90 години, издава „Великият закон и Дългия дом: политическата история на ирокезите“.

Фентън умира на 96-годишна възраст на 17 юни 2005 г., на път за болницата в Купърстаун, щата Ню Йорк.

Библиография редактиране

Фентън пише изключително на ирокезка тематика. Неговите най-значителни трудове включват:

  • An Outline of Seneca ceremonies at Coldspring Longhouse, 1936, проучване към доктората му за Университета Йейл;
  • Contacts between Iroquois herbalism and colonial medicine, 1941, ISBN 0-8466-4032-5;
  • Songs from the Iroquois longhouse: program notes for an album of American Indian music from the eastern woodlands, 1942, музикална колекция към Библиотеката на Конгреса;
  • The Roll Call of the Iroquois Chiefs, 1950, ISBN 0-404-15536-7;
  • Symposium on local diversity in Iroquois culture, 1951, US Government Printing Office;
  • The Iroquois Eagle Dance: an offshoot of the Calumet Dance, 1953, ISBN 0-8156-2533-2;
  • The False Faces of the Iroquois, 1987, ISBN 0-8061-2039-8;
  • The Great Law and the Longhouse: a political history of the Iroquois, 1998, ISBN 0-585-19883-7;
  • The Little Water Medicine Society of the Senecas, 2002, ISBN 0-8061-3447-X.

Източници редактиране