Улдин
Улдин или Улдес [1] (на латински: Uldin, Uldes; † ок. 409 или 412 г.) e вожд или крал на хуните (ок. 390 – ок. 411) на северната част на Долен Дунав по времето на управлението на източноримските (Византия) императори Аркадий (394 – 408) и Теодосий II (408 – 450).
| Улдин Uldin | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 412 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Октар Мунджук Руа |
| Улдин в Общомедия | |
Той е първият исторически наистина известен хунски владетел.
Улдин е баща на:
Улдин побеждава през 400 г. край Дунав остатъците на войската на бунтовника Гаинас [2], който малко преди това безуспешно се бунтува в Тракия срещу източноримския император Аркадий. Гаинас е убит и Улдин изпраща главата му в Константинопол, за което получава високо възнаграждение.
Улдин напада източноримската територия Мизия през зимата на 404/405 г.
След година сключва договор със западноримския генерал Стилихон и му изпраща войска през 406 г. за борбата против готите на Радагайз.[3]
През 408 г. отново навлиза в Мизия, но след първите си успехи се връща обратно. След това няма съобщения за Улдин.
дполага се, че е Улдин умира през 409 или 412 г. и все още точната дата на смъртта не е известна, както и от кой точно е наследен. Хуните се разделят на три големи групи.
Източници редактиране
Литература редактиране
- Bunson, Matthew: Uldin. Encyclopedia of the Roman Empire. New York: Facts On File, Inc., 1994. Facts On File, Inc. Ancient History & Culture.
- Otto Maenchen-Helfen: Die Welt der Hunnen. VMA-Verlag, Wiesbaden 1997, ISBN 3-928127-43-8, S. 43 – 53