Фазанови
Фазанови (Phasianidae) е обширно семейство тежки и наземни птици, което често се разделя на няколко по-малки подсемейства. Семейството включва много от по-популярните дивечови птици.[1]
| Фазанови | ||||||||||||||||||
 Японски фазан (P. versicolor) | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Horsf., 1821 | ||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||
| Фазанови в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание редактиране
Фазановите птици са наземни. На тегло варират от 43 g (китайски пъдпъдък) до 6 kg (обикновен паун). Ако се включват и пуйките, вместо да се считат за отделно семейство, тогава значително по-тежката пуйка може да достигне тегло над 17 kg. Дължината на видовете в таксономичното семейство варира между 12,5 cm и 300 cm (при Pavo muticus), което означава, че то има по-голямо разнообразие на дължини дори от папагаловото надсемейство Psittacoidea.[1][2] По принцип се наблюдава полов диморфизъм по размер, като обикновено мъжките са по-големи от женските. Те са закръглени, с широки и относително къси крила и силни крака. Много имат шипове на краката си. Клюнът е къс и силен, особено при видовете, които копаят за храна. Мъжките на по-големите видове често имат ярко украсено оперение, както и лицеви украшения (например гребен).
Разпространение и местообитание редактиране
Фазанови са семейство от Стария свят и са разпространени в повечето части на Европа и Азия (с изключение на крайния север), Африка (с изключение на пустините) и източните части на Австралия. Пуйките произлизат от Новия свят. Най-голямо разнообразие на видове има в Югоизточна Азия и Африка. Африканският паун е ендемичен за басейна на река Конго. Подсемейството Perdicinae има много по-широко разпространение. Те обитават почти всички местообитания, с изключение на тайгата и тундрата.
Семейството като цяло не мигрира, макар някои пъдпъдъци да предприемат дълги миграции. Някои видове от семейството са били обширно интродуцирани из места по света, особено фазаните за ловни цели. Някои популации на пауни и кокошки са избягвали в дивата природа.
Поведение и екология редактиране
Фазаните и яребиците имат разнообразна диета, като храната им включва семена, листа, плодове, грудки и корени. Хранят се и с животни - насекоми и дори малки влечуги. Повечето видове предпочитат преимуществено или растителна, или животинска диета, макар малките им да са насекомоядни.
Освен разнообразното си хранене, значителни вариации се наблюдават и при стратегиите за размножаване сред Фазановите. В сравнение с птиците като цяло, голям брой видове не са моногамни, което е обичайната система за развъждане на повечето птици. Все пак, някои видове са моногамни. Гнезденето става на земята, като само видовете от рода Tragopan гнездят по-високо, в дънери или в храсти. Гнездата могат да варират от купчини растителност до малки изкопи в земята. Видовете могат да снасят до 18 яйца, макар обичайната им бройка да е от 7 до 12, като тропическите видове снасят и по-малко. Мътенето почти винаги се извършва от женската и продължава от 14 до 30 дни, в зависимост от вида.
Значение за хората редактиране
Няколко вида фазани и пъдпъдъци са изключително важни за хората. Банкивската кокошка от Югоизточна Азия е дивият прародител на домашната кокошка, която е най-важната птица в селското стопанство. Колхидският фазан и няколко вида пъдпъдъци и яребици се интродуцират и управляват като птици за дивеч. Няколко вида са застрашени от човешка дейност.
Филогения редактиране
Съществуващи кокошоподобни, според Джон Бойд:[3]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
_-_Meleagris_gallopavo_(white_background).jpg)
Източници редактиране
- ↑ а б Family Phasianidae (Pheasants and Partridges) // New World Vultures to Guineafowl. Т. 2. Barcelona, Spain, Lynx Edicions, 1994. ISBN 84-87334-15-6. с. 434 – 479.
- ↑ Harper, D. 1986. Pet Birds for Home and Garden. London: Salamander Books Ltd.
- ↑ Boyd, John. Galliformes – Landfowl // 2007. Посетен на 30 декември 2015.