Филиберт II Савойски
Филиберт II Савойски, наричан Красивия или Добрия (на френски: Philibert II de Savoie, le Beau, на италиански: Filiberto II di Savoia detto il Bello, * 10 април 1480 в замъка на Пон д’Ен, Кралство Франция; † 10 септември 1504, пак там) е 8-и херцог на Савоя (1497 – 1504), принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен и на Ница, титулярен крал на Кипър и на Йерусалим (1497 – 1504).
| Филиберт II Савойски Filiberto II di Savoia | |
| херцог на Савоя | |
 | |
| Роден |
Пон д’Ен, Кралство Франция |
|---|---|
| Починал | 10 септември 1504 г.
Пон д’Ен, Кралство Франция |
| Погребан | Манастир „Нотр Дам дьо Бру“ близо до Бург ан Брес |
| Религия | Католицизъм |
| Управление | |
| Период | 7 ноември 1497 – 10 септември 1504 |
| Предшественик | Филип II Савойски |
| Наследник | Карл III Савойски |
| Други титли | Принц на Пиемонт Граф на Аоста Граф на Мориен Граф на Ница Титулярен крал на Кипър Титулярен крал на Йерусалим Пазител на Светата плащаница |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Филип ІІ Савойски |
| Братя/сестри | Брат Луиза Геролам Природени: Карл Лудвиг Филип Абсалон Йоан Амадей Филиберта Ренато Антония Петър Филипин Клодин Маргарита Йоана Михаил |
| Съпруга | Йоланда Савойска Маргарета Австрийска (1501) |
| Деца | няма |
| Филиберт II Савойски в Общомедия | |
Произход редактиране
Той е син на Филип II Савойски Безземни (* 1436, † 1497), родоначалник на кадетския клон Савоя-Брес и 7-и херцог на Савоя (1496 – 1497), и на първата му съпруга Маргарита дьо Бурбон (* 1438, † 1483). Негови дядо и баба по бащина линия са Лудвиг Савойски, 2-ри херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста и на Мориен (1439 – 1465), и Анна дьо Лузинян-Кипърска, а по майчина – Шарл I дьо Бурбон, 5-и херцог на Бурбон, и Агнес Бургундска.
Има двама братя и една сестра:
- Брат († 1475)
- Луиза (* 1476, † 1531), майка на краля на Франция Франсоа I, мадам (от 1515), херцогиня на Бурбон (30 юни 1528 – 25 септември 1531), съпруга на Шарл Орлеански-Ангулем, граф на Ангулем
- Геролам (* 1478, † 1478)
Освен това има четирима природени братя и две природени сестри от втория брак на баща си, сред които Карл III Добрият, 9-и херцог на Савоя, както и трима природени братя и четири или пет природени сестри от две негови извънбрачни връзки.
Биография редактиране
Начални години и образование редактиране
Образован от ранна възраст във френския двор на братовчед си Шарл VIII, той следва баща си и френския крал в неаполитанската експедиция от 1494 г., след което се връща в Пиемонт поради заболяване, избухнало в армията, в която служи.
Той е активен участник в италианските войни от този период, като се бие заедно с баща си срещу генуезците и следва император Максимилиан I в експедицията срещу флорентинците.
Управление редактиране
Оттегляйки се в Брес след края на службата си в армията, той остава там до 1497 г., когато е призован да наследи баща си Филип като херцог на Савоя.
В периода на управлението на Филиберт умира неговият втори братовчед – кралят на Франция Шарл VIII, а наследникът му крал Луи XII нахлува в Италия и завоюва голяма част от Неаполитанското кралство. Луи превзема Милано, граничещо със Савоя на изток, и така Савоя се оказва обхваната между френски владения. В конфликта за Миланското херцогство Филиберт II не заема позиция, остава неутрален и е възнаграден за това от крал Луи XII, който се отказва от нахлуването в Пиемонт.
Бракове редактиране
През 1496 г. 16-годишният Филиберт се жени за 9-годишната Йоланда Лудовика, дъщеря на братвочед му херцог Карл I Савойски и на Бланка Монфератска, както и директна наследничка на Шарл VII за кралствата Кипър, Йерусалим и Армения. През 1499 г. Йоланда умира на 12 години. Филиберт въпреки това претендира за трона.
За да балансира императора и да сложи край на конфликтите, от страна на Максимилиан I херцогът получава за съпруга през 1501 г. Маргарита Австрийска, единствената му дъщеря и сестра на Филип Красиви, както и вдовица на инфант Хуан Кастилски. Бракът им е щастлив, но продължава само три години.
Маргарита храни дълбока омраза към френския двор. Навремето е сгодена за крал Шарл VIII, но кралят предпочита да се жени за Анна Бретанска, което поражда голямото ѝ негодувание към французите. Маргарита се опитва да повлияе на Филиберт II да се облегне на империята, като кара баща си да предостави временна юрисдикция над епископствата Лион, Лозана, Женева, Аоста, Торино, Мориен, Тарантез, Верчели и Мондови за нейния съпруг през 1503 г. Тя също тласка съпруга си да влезе в конфликта за Неаполитанското кралство, но херцогът предпочита да не се компрометира и дори се отказва да претендира за феодална почит, по негово право, от Лудвиг II от Салуцо, съюзник на французите.
Маргарита многократно повлиява на савойската политика. Филиберт II, любител на лова, оставя управлението на Пиемонт на природения си брат си, извънбрачният Райнер Савойски-Вилар, когото тя не харесва и кара баща си Максимилиан I да анулира легитимността му през 1502 г. Маргарита, която има все по-голямо влияние върху съпруга си Филиберт II, съди Райнер и през 1503 г. задължава съпруга си да анулира акта за легитимация, който му е дал през 1499 г.[1][2] Райнер се укрива във Франция при своята природена сестра - графинята на Ангулем Луиза Савойска, майка на френския крал Франсоа I. Срещу него е образувано съдебно производство, по време на което са му конфискувани всичките владения в херцогството. Графство Вилар минава у Маргарита Австрийска. За него остава само феодът Танд, право на съпругата му.
Смърт редактиране
През 1504 г. 23-годишният Филиберт II решава да премести двора си отвъд Алпите, в замъка на Пон д'Ен, където е роден, поради чумната епидемия в Пиемонт по онова време. Докато е там, той е поразен от жестока треска, която води до смъртта му на 10 септември 1504 г. Понеже умира без преки наследници, тронът на Савоя преминава у природения му брат Карл III (II).
Филиберт е погребан в манастира „Нотр Дам дьо Бру“ близо до Бург ан Брес. Съпругата му Маргарита Австрийска отново се намесва и пречи на опитите на Карл II да върне отнетите земи на природения му брат му Райнер.[1] След това Райнер обвинява Жак дьо Буси, господар на Ейрия, че е накарал да отровят херцог Филиберт II с отровни сладки ябълки, направени в Лион от пиемонтски лекар. Споменатият лекар е измъчван и признава.[3]
Брак и потомство редактиране
Филиберт II се жени два пъти:
∞ 1. 1496 за първата си братовчедка Йоланда Лудовика Савойска (* 2 юли 1487, Торино; † 13 септември 1499, Женева), дъщеря на херцог Карл I Савойски и на Бланка Монфератска, както и директна наследничка на Карл VII за кралствата Кипър, Йерусалим и Армения, от която няма деца.
∞ 2. 1501 за Маргарита Австрийска (* 10 януари 1480, Херцогство Брабант; † 1 декември 1530, Мехелен), единствената дъщеря на император Максимилиан I и Мария Бургундска, от която няма деца.
Източници редактиране
- Louis Charles Dezobry et Théodore Bachelet, Dictionnaire de Biographie et d’Histoire, Paris, 1863
- Isabelle Callis--Sabott, Marguerite et Philibert, Éditions Alexandra de Sain-Prix, 2014 ISBN 978-2-36689-028-0.
- Filibèrto II duca di Savoia, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Francesco Cognasso, FILIBERTO II, duca di Savoia, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1932
- Renata Crotti Pasi, FILIBERTO II, duca di Savoia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 47, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1997
- Fondation for Medieval Genealogy: Савойски дом
- Filiberto II „il Bello“, Duca di Savoia, genealogy.euweb.cz
Бележки редактиране
- ↑ а б Armando Tallone. SAVOIA, Renato di, conte di Tenda. // Enciclopedia Italiana. 1936. Посетен на 24 юли 2023 г.
- ↑ Charles de Ribbe, La société provençale à la fin du Moyen Âge, d'après des documents inédits, Paris, Perrin, 1898, с. 451
- ↑ Charles Buet, Les ducs de Savoie aux XVe et XVIe siècles, Tour.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Filiberto II di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |