Филип фон Хоенлое-Нойенщайн

Филип Ернст фон Хоенлое-Нойенщайн (на немски: Philipp Ernst zu Hohenlohe-Neuenstein; Hollock; * 17 февруари 1550 във Вайкерсхайм, † 6 март 1606 в Ижселщайн в провинция Утрехт) е от 1568 г. граф на Хоенлое, от 1606 г. в Нойенщайн и командир на войската на служба на Нидерландската република.

Филип фон Хоенлое-Нойенщайн
граф на Хоенлое
Филип Ернст фон Хоенлое (ок. 1609 – 1633)
Лични данни
Роден	17 февруари 1550 г. Вайкерсхайм
Починал	6 март 1606 г. Ижселщайн в провинция Утрехт
Семейство
Баща	Лудвиг Казимир фон Хоенлое-Нойенщайн
Майка	Анна фон Золмс-Лаубах
Брак	Мария фон Насау
Потомци	Филип Мориц фон Хоенлое-Нойенщайн, Ернст фон Хоенлое
Филип фон Хоенлое-Нойенщайн в Общомедия

Филип Ернст фон Хоенлое-Нойенщайн

Той е четвъртият син на граф Лудвиг Казимир фон Хоенлое-Нойенщайн (1517 – 1568) и Анна фон Золмс-Лаубах (1522 – 1594), дъщеря на граф Ото I фон Золмс-Лаубах. Брат е на Волфганг фон Хоенлое-Вайкерсхайм (1546 – 1610), Албрехт фон Хоенлое-Валденбург (1543 – 1575) и Фридрих фон Хоенлое-Лангенбург (1553 – 1590).

Филип служи 1575 г. при Вилхелм Орански и става нидерландски генерал-лейтенант.

Фамилия

Мария фон Насау

Филип Ернст се жени на 17 февруари 1595 г. в Кастело де Бурен за 39-годишната графиня Мария фон Насау (* 7 февруари 1556 в Бреда; † 10 октомври 1616 в Бюрен), дъщеря на княз Вилхелм Орански Мълчаливия (1533 – 1584) и първата му съпруга графиня Анна ван Егмонт-Бюрен (1533 – 1558). Той я познава още като 11-годишна, понеже живее от 20 години в Нидерландия. Те имат един син:

• Филип Мориц фон Хоенлое-Нойенщайн

От друга връзка той е баща на:

• Ернст фон Хоенлое
• N фон Хоенлое

Литература

• Arie van Deursen (2000) Maurits van Nassau. De winnaar die faalde. Amsterdam: Bert Bakker. ISBN 90-351-2284-4
• Swart, E. Filips van Hohenlohe in De Tachtigjarige Oorlog. De opstand in de Nederlanden.
• Swart, E. (2007) Maria van Nassau in Digitaal Vrouwenlexicon van Nederland. Instituut voor Nederlandse Geschiedenis.
• Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
• Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
• Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7.

Външни препратки

• Grafen von Hohenlohe-Neuenstein, geneall.net