Филистимците (на иврит: פלישתים‎; на гръцки: Φιλισταίοι; на латински: Philistaei) са древен народ, населявал приморската част на Палестина (от съвременния Тел Авив[1] до Газа).

Филистимци
РелигияФиникийска митология
Филистимци в Общомедия

В Св. История, те се представят като войнолюбив народ, запознат с различни занаяти, поклонници на Ваал и Астарта, под имената Ваал-зевув и Дагон. Те са били Симови потомци, с език много близък до Еврейския – Земята им, някога богата и изобилна с градове и паланки, днес е пуста

Основният източник за филистимците е еврейската Библия, но за първи път те са засвидетелствани в релефи в Храма на Рамзес ІІІ в Мединет Хабу, Древен Египет, където се наричат ​​Пелесет, приети като привързани към еврейския Плект. Паралелният асирийски термин е Palastu, Pilišti или Pilistu.

Първото позоваване на филистимците в еврейската Библия е в таблицата на народите, където се казва, че се спускат от Калухим, син на Мизрайм син на Хам, родоначалник на египтяните.

Но филистимците от Битие, които са приятелски настроени към Авраам, се идентифицират от равинските източници, различаващи се от воюващите, описани във Второзаконие. Източниците от Втората световна война описват „Петте господари на филистимците“ като базирани в пет града-държави на югозападния леван: Газа, Ашкелон, Ашдод, Екръни Гат, който просъществува от XII до VIII век пр.н.е.

„Филистимци“, означава просто „други народи“. Това описание ги изобразява за един период от време, като сред най-опасните врагове на Кралство Израел. За разлика от Стария завет на Източното християнство, LXX, използва термина „алофули“, на гръцки: ἀλλόφυλοι) вместо „филистимци“, което означава просто „други народи“.

Според Дейвид Абулафиа, терминът „Пелеш“ означава чужденец или скитник. В библейски еврейски те стават Пелишим; на гръцки, тяхната земя става Палестина, оттук и термините Палестина и Филистин. Филистимците са силен народ в Палестина даже по времето на Авраам (1900 г. преди Р.Х.), когато те имаха свои царе и големи градове. Те не са причислени към народите, осъдени на изтребление със семето Ханааново.

Карта на региона според Библията, показваща местоположението на Филистимската земя и градовете Газа, Ашдод и Ашкелон

Няколко теории са дадени за произхода на филистимците. Някои библейски пасажи свързват филистимците с други библейски групи като Кафторим и херетците и фелетите, които са идентифицирани в Крит, и са всъщност Пеласгите, което е довело до извода за егейски произход, въпреки че тази теория е оспорена. За външен произход говори и това, че Старият завет отбелязва филистимците като единственият народ в региона, който не практикува обрязване.[2]

През 2016 г. е открито голямо филистимско гробище, съдържащо повече от 150 мъртви, погребани в овални гробове, което показва, че са с егейски произход, който все още не е потвърден с генетични тестове.[3]

Източници редактиране

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране