Филоксера
Филоксѐра или лозова филоксера[1][2][3] (Dactylosphaera vitifoliae) е дребно насекомо с произход от югозападната част на Северна Америка.
| Филоксера | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
(Fitch, 1855) | ||||||||||||||||
| Филоксера в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
В Европа е установена през 1863 г. едновременно във Франция и Англия, за кратко време се разпространява в основните лозарски райони и унищожава по-голямата част от европейските лозя.[2]
В България е установена през 1884 г. Масовата ѝ поява налага да се изкоренят съществуващите лозови насаждения (лози на собствен корен) и да се заменят с лози на устойчива на филоксерата подложка.[1] На 16 януари 1896 г. е издаден първият в България закон за растителна защита – „Закон за мерки против филоксерната зараза (чума на лозата) и възобновяването на опустошените от нея лозя“,[4] а датата „16 януари“ от 2006 г. официално се чества като „Ден на Растителната Защита“ в България [2][5].
Филоксерата поврежда единствено лозата. Напада както американските, така и европейските лози.[2]
Форми редактиране
Филоксерата има листна и коренова форма, които при храненето си инжектират ензими и предизвикват деформации в растителните тъкани.
Въшките от листната форма смучат сок от листата на американската лоза (повреждат и листата на сорта „Дунав“), в резултат на което тъканите се разрастват във вид на гали с големина на грахово зърно. Галите са от долната страна на листата, а от горната имат малко отворче. Често галите обхващат цялата листна петура и предизвикват силно деформиране на листата.
Въшките от кореновата форма образуват по тънките коренчета т.нар. нодозитети – надебелявания във вид на птича глава, а по дебелите корени т.нар. туберозитети – разрастване във вид на брадавици. В тези места се нарушава нормалното сокодвижение, а по-късно се развиват различни видове гнилостни микроорганизми, които разрушават корена и растението загива.
Тези повреди са добре изразени само при европейските лози. Филоксерата е опасна само за европейските лози. При американските лози туберозитетите са повърхностни, а нодозитите почти не се образуват. Американските лози съдържат феноли, които инактивират ензимите, отделяни от въшките при смучене на сок.
С въвеждането на устойчиви американски подложки е считано, че филоксерата е унищожена на територията на България, но от няколко години преди 2019 г. се регистрират нови огнища на поява в Пловдивско, Асеновградско, Шуменско, Разградско, Хасковско, Карловско и другаде.
Пълен жизнен цикъл на лозовата филоксера съществува при американските лози, по които се развиват листна и коренова форма. По европейските лози не се развива листната форма.
Листна форма редактиране
Листната форма на филоксерата се развива по листата на американската лоза. Ларвите смучат сок от горната им повърхност, а по долната страна на листата се образуват „гали“ с червеникав цвят, обрасли с бели власинки.[1]
Яйцата при листната и кореновата форма са почти еднакви – жълти, удължено-овални, с гладък хорион (обвивка) и дължина около 0,3 мм.
Листната форма зимува като яйце по надземните части на лозата. Излюпването на яйцата започва от втората половина на април, едновременно с развитието на лозите. Ларвите мигрират по младите листа, където се хранят и предизвикват образуване на гали. След около 15 – 20 дни се превръщат във възрастни женски основателки, които по партеногенетичен начин (без оплождане) снасят 500 – 600 яйца в една гала. Основателките са жълто-зелени, закръглени, с набръчкана телесна покривка, без брадавички. Тялото е сплеснато от коремната и изпъкнало от гръбната страна. Дължината му е 1 – 1,5 мм.
Яйчният стадий продължава 4 – 8 дни. Младите ларви са много подвижни и за кратко време се разпълзяват по листата, където образуват нови гали. В продължение на пролетта и лятото листната форма на филоксерата развива 6 – 8 поколения, но въшките от последните поколения снасят значително по-малко яйца от пролетните поколения. Листната филоксера е чувствителна към ниски температури и въшките, останали по надземните части на лозата, умират в края на есента и началото на зимата. Част от ларвите на листната форма мигрират по корените на лозата и там се развиват като коренова форма. Миграцията започва от втората половина на юни и се увеличава към началото на есента.
Зимното яйце непосредствено след снасяне е интензивно жълто, а по-късно придобива тъмнокафяв цвят. То е продълговато със закръглени краища и шипче в единия край. Хориона е с изпъкнали шестоъгълни клетки.
Ларвите са жълто-зелени, удължено-овални.
Коренова форма редактиране
Кореновата форма се развива по корените на европейската и американската лоза. Ларвите и възрастните въшки се прикрепват към корените и смучат сок. Кореновата тъкан на европейската лоза силно надебелява във формата на тумори; по-късно образуванията се разрушават и през тях проникват различни микроорганизми. Корените на американската лоза, практически, са устойчиви на филоксерата.[1]
Безкрилата възрастна е жълто-зелена до кафеникава, с овално, сплеснато тяло. На гръбната страна има малки тъмни брадавички, разположени по двойки. Дължината на тялото е 1,2 – 1,5 mm.
Ларвата е по-дребна, удължено-овална.
Кореновата форма зимува като ларва от първа и по-рядко от втора възраст, по корените на лозата. Развива около 6 поколения годишно. Броят на поколенията е различен, в зависимост от климатичните условия на района и дълбочината, на която се развиват въшките. При температура 25 °C едно поколение се развива за 14 дни, а при 13 °C – за 60 дни. На по-голяма дълбочина развитието е по-бавно. Ларвите са много подвижни и лесно се придвижват в почвата, през пукнатини и цепнатини. Най-благоприятни за кореновата форма са структурните почви, с добър въздушен и воден режим, където въшките могат да проникнат на дълбочина до 3 м, докато безструктурните, песъчливите и силно сбитите почви не са благоприятни за развитието им. Кореновата форма се развива по младите и старите корени на лозата. По тънките коренчета въшките образуват надебелявания нодозитети, а по дебелите корени – брадавици туберозитети [6].
В средата на лятото част от ларвите на кореновата форма се развиват в нимфи със зачатъчни крила. Те мигрират на повърхността на почвата и там се превръщат в крилати полоносещи възрастни, които се разселват по надземните части на лозите (чрез летеж и въздушни течения). Там снасят без оплождане два вида яйца – дребни и едри, от които се излюпват половите форми. От дребните се излюпват мъжки, а от едрите – женски индивиди. Една женска снася 1 – 4 яйца. Оттук започва цикълът на листната форма. Половите форми нямат устен апарат и не се хранят. След копулирането им, женските снасят по едно зимно яйце, обикновено в пукнатините на старата кора, по 2 – 3 годишните леторасти и загиват. Яйцата зимуват и развитието се повтаря.
Борба редактиране
Основен начин за борба с филоксерата при европейската лоза е присаждането ѝ върху американски подложки, които са устойчиви на кореновата форма.
Срещу листната форма по американските лози борбата може да се изведе с органофосфорни, карбаматни, неоникотинови и други инсектициди. Провеждат се две пръскания през пролетта – първото няколко дни след началото на излюпването и второто 15 – 20 дни по-късно. По добри резултати ще се получат при използване на системни, проникващи или транс-ламинарни препарати. Към 2019 г. няма приет праг на икономическа вредност (ПИВ).
Източници и бележки редактиране
- ↑ а б в г Статия „Филоксера“, Енциклопедия „България“, том 7, стр. 201, Издателство на БАН, София, 1997 г.
- ↑ а б в г Лозова филоксера, статия в блог, към август 2019 г.
- ↑ Разред Hemiptera; Подразред – Sternorrhyncha (Homoptera); Сем. Phylloxeridae / Adelgiidae
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие, 25/10/1908, No. 20, 1-2 стр.
- ↑ 16 януари – Ден на растителната защита, статия, 16 януари 2018
- ↑ Referatite, Морфология на насекомите, 12. Неприятели по лозата, Лозовата филоксера // Архивиран от оригинала на 2019-08-29. Посетен на 2019-08-29.