Вижте пояснителната страница за други личности с името Флавий Филип.

Флавий Филип (на латински: Flavius Philippus; fl. 340-те – 350-те) е офицер на Римската империя при император Констанций II.

Флавий Филип
римски политик и офицер
Роден

Биография редактиране

 
Монета на узурпатора Магненций, който задържа Филип като заложник, когато преторианският префект идва в лагера на узурпатора, за да разбере военната готовност на врага на Констанций.

Син на месар, Филип се издига сред социалните прослойки, ставайки notarius.[1] През 344 той става преториански префект на Изтока при император Констанций.[2] Филип става консул през 348.

През 351, когато Констанций се изправя срещу бунта на узурпатора Магненций, Филип е изпратен във въстаническия лагер, официално за да преговаря за мир, но всъщност за да разбере военната готовност на врага.[3] Филип се обръща към въстаническата армия, като ги обвинява в неблагодарност към Константиновата династия и предлага на Магненций да напусне Италия и да запази само Галия. След като Магненций се опитва да покори Сиския, Филип е задържан като затворник от узурпатора.[4]

Бележки редактиране

  1. Либаний, Orationes, xlii.24 – 25.
  2. Либаний, Orationes, lxxii.11.
  3. Зосим, ii.46.2.
  4. Зосим, ii.46.2 – 4.

Източници и използвана информация редактиране

Първични източници редактиране

Вторични източници редактиране

  • Morris, John и др. The prosopography of the later Roman Empire. Cambridge University Press, 1992. ISBN 0-521-07233-6. с. pp. 696 – 697.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Flavius Philippus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​