Формализъм (литература)

Вижте пояснителната страница за други значения на формализъм.

Формализмът е школа в литературната критика и литературна теория със структурален подход към текста. В литературната теория формализмът се отнася до критически подходи, които анализират, интерпретират и оценяват свойствените за текста особености и детайли. Формализмът придобива популярност в началото на 20 век като реакция срещу романтическите теории в литературата.

Руски формализъм редактиране

Роман Якобсон преди 1917 г.

Владимир Проп през 1928 г.

Като руски формализъм се определят две групи от руски лингвисти и литературоведи. Членовете на Обществото за изучаване на поетическия език (ОПОЯЗ), основан през 1916 г. в Санкт Петербург от Борис Ейхенбаум, Виктор Шкловски и Юрий Тинянов, и членовете на Московския лингвистичен кръжок, основан през 1914 г. от Роман Якобсон. За формалист е считан и фолклористът Владимир Проп, който обаче не принадлежи на тези две групи и разгръща идеите си през 20-те години на века.

В есето си „Теорията на формалния метод“ от 1926 г. Ейхенбаум формулира основните идеи на формализма така:

Намерението е да се създаде „наука за литературата, която да има свои собствени основания и е основана на твърди факти“ и която може да се нарече „поетика“,
тъй като литературата се състои от езикови явления, лингвистиката трябва да бъде основата на науката за литературата,
литературата е самостойна и независима от външните условия, доколкото литературният език е различен от всекидневните употреби на езика – поне доколкото не служи (задължително) на комуникацията,
литературата има своя собствена история, историята на иновациите във формалните структури и не е предопределена (както твърдят някои версии на марксизма) от външната, материална история.

Това превръща формализма веднага в опозиция на вулгарния социологизъм, който е фаворизиран от съветската власт след 1917 г. Формализмът придобива облик на дисидентство в рамките на налагащата се в Русия марксистка естетика.

Все пак Московският лингвистичен кръжок, основан от Роман Якобсон, e по-директно свързан с разработките в лингвистиката, отколкото групата на Ейхенбаум.

Пражки лингвистичен кръжок редактиране

Основна статия Пражки лингвистичен кръжок.

През 1920 г. Якобсон се установява в Прага. През 1926 г. съосновава Пражкия лингвистичен кръжок, в който са вложени подобни интереси, особено към работата на Фердинанд дьо Сосюр.

Литература редактиране

Руски формализъм (ОПОЯЗ). Шумен, 1996.
Стайнър, П. Руският формализъм. Шумен, 1995.
Lemon, Lee T., and Marion J. Reis. Russian Formalist Criticism: Four Essays. Lincoln: U of Nebraska P, 1965.
Shklovsky, Viktor. Theory of Prose. Trans. Benjamin Sher. Elmwood Park: Dalkey Archive, 1990.
Trotsky, Leon. Literature and Revolution. New York: Russell and Russell, 1957.
Wellek, René, and Austin Warren. Theory of Literature. 3rd. rev. ed. San Diego: Harcourt Brace Jovanovich, 1977.
Erlich, Victor. Russian Formalism: History—Doctrine. 3rd ed. New Haven: Yale UP, 1981.

Външни препратки редактиране

Владимир Донев, Теория на гротеската в концепциите на руските формалисти, електронно списание LiterNet, 12 март 2006, № 3 (76)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Formalism (literature) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.