Формион
Формион (на старогръцки: Φορμίων, Phormion, Φορμίωνος, † ок. 428 пр.н.е.), син на Асопий (също: Асопих), е стратег на Атина, военен командир по времето на Перикъл и през първите години на Пелопонеската война.
| Формион Φορμίων | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | около 428 г. пр.н.е.
|
През 440 пр.н.е. Формион участва като адмирал при Перикъл при завладяването на Егейския остров Самос. През 432 пр.н.е. командва 1600 войници в битката при Потидея.
През 431 пр.н.е. се бие против халкидикийски градове и 430 пр.н.е. против Амбракиотите като помага на Амфилох и Акарнания. 429 пр.н.е. той действа пред Аргос и Навпакт, където с 20 кораба побеждава Коринтски флот от 47 кораба.
Формион, неизвестно кога, е осъден от народното събрание на Атина да плати голяма сума, която не може да плати. Затова той губи чрез атимия гражданските си права, напуска Атина и се оттегля в родното си место Päania. По-късно атиняните плащат от държавната каса неговата глоба, понеже искат той да поеме отново командването на техния флот. Той умира вероятно малко след завръщането му в Атина през 428 пр.н.е. Умира вероятно от върлуващата чума в града с прекъсвания между 430 и 427 пр.н.е.
Неговия син, Асопий, също е атински стратег, убит в сражение през Пелопонеската война малко след смъртта му.
Сопред Павзаний по-късно на Акропола в Атина има статуя на Формион.
Източници редактиране
- Диодор Сикул: Historische Bibliothek.
- Павзаний: Beschreibung von Griechenland, I 23,10.
- Тукидид: Geschichte des Peloponnesischen Krieges. I, II, III.
Литература редактиране
- Norbert Geske: Nikias und das Volk von Athen im Archidamischen Krieg. Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2005. Historia Einzelschriften, Bd. 186.
- Joseph Roisman: The General Demosthenes and his Use of Military Surprise. Franz Steiner Verlag, Stuttgart 1993. Historia Einzelschriften, Bd. 78.
- Lawrence A. Tritle: A new history of the Peloponnesian War Архив на оригинала от 2011-08-18 в Wayback Machine., Hongkong 2010.
Външни препратки редактиране
- Livius, Formio Архив на оригинала от 2013-05-19 в Wayback Machine., Йона Лендеринг