Фредерик де Мухерон (на нидерландски: Frederik de Moucheron) е холандски пейзажист от Златния век на холандското изкуство.

Фредерик де Мухерон
Роден
1633 г.
Починал
2 януари 1686 г. (53 г.)
Амстердам, Нидерландия
Националностхоландец, германец
Стилпейзажна живопис
Направлениебарок
Фредерик де Мухерон в Общомедия

Фредерик де Мухерон е син на художника Балтазар де Мухерон и Корнелия ван Брукховен. Баща му е от заможно семейство на търговци на вино и е изобразен като едно от най-малките деца в Портрет на семейство Мухерон (1563). Фредерик се обучава заедно с Ян Аселейн и става пейзажист. Фредерик заминава за Париж, когато е на 22 и прекарва там 3 години, след който поема на пътуване през Антверпен, Париж и Лион и през 1659 година се установява в Амстердам. Там, през същата година, той се жени за Марийке де Юдервиле, дъщеря на художника Исак де Юдервиле, от която има единадесет деца. Погребан е в Амстердам.

Фредерик де Мухерон рисува френски италиански и холандски пейзажи. За довършването на тези пейзажи той се уговарял със съвременниците си да нарисуват човешки фигури в картините. Такива фигури добавили Адриан ван де Велде в Амстердам, Теодор Хелмбрекер в Париж и от време на време Йоханес Лингелбах и Николаас Петерсон Берхем.

Синът на Фредерик Исак става известен гравьор и художник с много оцелели пейзажи в Амстердам.

Галерия редактиране

Външни препратки редактиране

Холандски сайт с няколко картини на Фредерик де Мухерон

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Frederik de Moucheron в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​