Сър Френсис Едуард Йънгхъзбанд (на английски: Francis Edward Younghusband) е английски колониален деятел, ръководител на британска въоръжена експедиция в Тибет в началото на ХХ век.

Френсис Йънгхъзбанд
Francis Edward Younghusband
английски военен и изследовател
Роден
Муре, Британска Индия (днес в Пакистан)
Починал
31 юли 1942 г. (79 г.)
ПогребанВеликобритания
Националност Великобритания
Учил вКралски военен колеж[1]
Френсис Йънгхъзбанд в Общомедия

Произход и образование (1863 – 1886) редактиране

Роден е на 31 май 1863 година в градчето Муре, Британска Индия (днес в провинция Пенджаб, Пакистан) в семейство на британски колониален офицер. През 1876 г. постъпва в Клифтън колеж, а след завършването му, в Кралската военна академия Сандхърст. През 1882 г. завършва военното си образование, произведен е в чин младши лейтенант и е назначен в 1-ви гвардейски драгунски полк в Делхи, Индия.

Изследователска дейност (1886 – 1902) редактиране

 
Маршрутът на Йънгхъзбанд през 1887 г. от Пекин до Сринагар

През 1886 г. пътешества в Манчжурия. През 1887 г. пресича Китай от Пекин през Хами, Турфан, Аксу, Кашгар и Яркенд и достига до Сринагар в Кашмир, като по пътя провежда полеви изследвания в Памир и Каракорум.

През следващите години извършва още две експедиции като продължава изследването на Каракорум и Памир и неведнъж се среща с руски изследователи в този район, в т.ч. с Бронислав Громбчевски.

Със своята дейност Йънгхъзбанд в значителна степен допринася за разрастването на Памирско-тибетската криза в края на ХІХ век.

Военна операция в Тибет (1903 – 1904) редактиране

През 1903 г. вицекралят на Индия лорд Кързън упълномощава Йънгхъзбанд да провежда преговори с тибетската администрация по търговски въпроси и разрешаване на погранични спорове. Опитите му с мирни средства не довеждат до споразумения и англичаните под командването на генерал Д. Макдонълд извършват въоръжена атака, която също не успява.

През 1904 г. Йънгхъзбанд възглавява нова британска военна експедиция, която завладява със сила свещения град на ТибетЛхаса. Далай лама ХІІІ и дворът му бягат в Монголия, където търсят руска военна поддръжка, но поради външнополитически проблеми (в разгара на Руско-японската война) Русия не откликва на молбите на тибетското правителство в емиграция. По същото това време останалите в Лхаса управници на Тибет са принудени да подпишат неравноправни търговски договори с Великобритания. За блестящо проведената военна операция Йънгхъзбанд е посветен в рицарско звание.

Изследвания, обществена дейност и последни години (1905 – 1942) редактиране

През 1906 – 1909 г. продължава изследванията на Кашмир вече в качеството си на британски резидент. През 1909 г. напуска военното поприще и се отдава на обществена и политическа дейност. Премества се в Лондон и участва в множество обществени движения. По-късно се отказва от политическа дейност, но продължава да остава патриот, сътрудничи с Кралското географско дружество (от 1919 г. е негов председател), способства и организира няколко британски експедиции в Хималаите и Тибет.

В напреднала възраст Йънгхъзбанд се отказва и от обществената си дейност и се отдава на религията. Организира Световен конгрес на религиите и до смъртта си на 31 юли 1942 година е всецяло подвластен на религиозни учения – най-вече индийски религиозни учения.

Произведения редактиране

Източници редактиране

  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 101.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Янгхазбенд, Фрэнсис“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​