Фридрих фон Саксония-Алтенбург (1801 – 1870)
Фридрих Вилхелм Карл Йозеф Лудвиг Георг фон Саксония-Алтенбург (на немски: Friedrich Wilhelm Karl Joseph Ludwig Georg von Sachsen-Altenburg, „der Jüngere“; * 4 октомври 1801 в Хилдбургхаузен; † 1 юли 1870 в Алтенбург) от род Ернестини е принц на Саксония-Хилдбургхаузен и от 1826 г. принц на Саксония-Алтенбург.
| Фридрих фон Саксония-Алтенбург | |
| принц на Саксония-Хилдбургхаузен | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 4 октомври 1801 г.
|
| Починал | |
| Погребан в | княжеската гробница в Алтенбург |
| Други титли | принц на Саксония-Алтенбург |
| Семейство | |
| Династия | Ернестини |
| Баща | Фридрих фон Саксония-Хилдбургхаузен |
| Майка | Шарлота Георгина Луиза фон Мекленбург-Щрелиц |
Той е син на херцог Фридрих фон Саксония-Алтенбург (1763 – 1834) и съпругата му ринцеса Шарлота Георгина Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1769−1818), дъщеря на херцог Карл II от Мекленбург-Щрелиц и принцеса Фридерика Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат. Майка му е сестра на пруската кралица Луиза и на хановерската кралица Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц.
От 1816 г. той заедно с брат му Едуард е възпитаван в институт Феленберг в Хофвил в Швейцария.
На 25 юни 1834 г. Фридрих се сгодява в Лондон с леди Мария Алатеа Беатриче Талбот (1815 – 1858)[1], дъщеря на Джон Талбот, 15-ият граф Шрусбери. Тържествата са организирани от кралица Аделаида, съпругата на Уилям IV. Неговият зет баварският крал Лудвиг I издига леди Мария Алатеа на баварска принцеса. Те обаче не се женят. Филип остава неженен.
Той остава да живее до 1849 г. в Хилдбургхаузен, след това се мести в дворец Хумелсхайн. През 1826 г. е издигнат на хауптман. Той се посвещава на грижите за бедните. Фридрих е погребан в княжеската гробница в Алтенбург.
Литература редактиране
- Heinrich Ferdinand Schoeppl: Die Herzoge von Sachsen-Altenburg ehemals von Hildburghausen. Tyrolia, Bozen 1917 (Nachdruck. Altenburger Verlag, Altenburg 1992 (= Das herzogliche Haus von Sachsen-Altenburg 1).
- Rudolf Armin Human: Chronik der Stadt Hildburghausen. = Chronik der Stadt, der Diözese und des Herzogtums Hildburghausen. Kesselring, Hildburghausen 1886 (Nachdruck, von Hans-Jürgen Salier. Verlag Frankenschwelle, Hildburghausen 1999, ISBN 3-86180-082-9).
Източници редактиране
- ↑ Heinrich Ferdinand Schoeppl: Die Herzoge von Sachsen-Altenburg ehemals von Hildburghausen. Tyrolia, Bozen 1917 (Unveränderter Nachdruck. Altenburger Verlag, Altenburg 1992, S. 190.)