Хаджидимово (община)
Община Хаджидимово се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.
| Хаджидимово (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Площ | 327.78 km² |
| Население | 10 069 души |
| Адм. център | Хаджидимово |
| Брой селища | 15 |
| Сайт | www.hadzhidimovo.com |
| Управление | |
| Кмет | Людмил Терзиев (НДСВ; 2007) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Хаджидимово (община) в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината се намира в югоизточната част на област Благоевград и с площта си от 327,778 km2 заема 13-о, предпоследно място сред 14-те общини на областта, което съставлява 5,09% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Сандански;
- на север – община Гоце Делчев и община Гърмен;
- на изток – община Сатовча;
- на юг – Република Гърция;
Релеф, води редактиране
Релефът на общината е разнообразен, но преобладава предимно планинския. Част от северната и централната ѝ част се заема от най-южната част на Гоцеделчевската котловина, като тук е разположен и общинския център – град Хаджидимово. Периферията на общината се заема от части от пет планини:
- на северозапад – югоизточните склонове на Южен Пирин с най-висока точка връх Моторок (1971 m);
- на югозапад – най-североизточната част на планината Славянка с Голям Царев връх (2183 m, най-високата точка на общината) и северните склонове на планината Стъргач с 1249 m;
- на югоизток – Бесленски рид с връх Чиплекбаир (1091 m), най-северната част на планината Боздаг, разположена в Гърция;
- на североизток – най-югозападните склонове на Западнородопския рид Дъбраш с най-висока точка 823 m.
Между последните два рида, в коритото на река Места, преди да навлезе на гръцка територия се намира най-ниската точка на общината – 412 m н.в.
От северозапад на югоизток, на протежение от около 27 km преминава участък от течението на река Места със своите притоци: реките Чавдар дере и Чечка Бистрица – леви и реките Топлица, Лялево дере, Мътница, Перишко дере и Селския дол – десни.
Население редактиране
Етнически състав (2011) редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 10 091 | 100.00 |
| Българи | 6 763 | 67.02 |
| Турци | 615 | 6.09 |
| Цигани | 263 | 2.61 |
| Други | 219 | 2.17 |
| Не се самоопределят | 101 | 1.00 |
| Не отговорили | 2 130 | 21.10 |
Населени места редактиране
Общината има 15 населени места с общо население 8860 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Абланица | 2339 | 33,663 | Славци | Ново Лески | 403 | 13,546 | Лески |
| Беслен | 696 | 19,466 | Парил | 9 | 14,948 | ||
| Блатска | 599 | 10,330 | Петрелик | 152 | 26,207 | Петралик | |
| Гайтаниново | 39 | 26,891 | Садово | 340 | 11,718 | ||
| Илинден | 68 | 36,519 | Либяхово | Теплен | 424 | 13,160 | |
| Копривлен | 1184 | 27,734 | Тешово | 102 | 39,460 | ||
| Лъки | 40 | 18,527 | Хаджидимово | 2419 | 22,671 | Долна Сингартия, Жостово | |
| Нова Ловча | 46 | 12,938 | ОБЩО | 8860 | 327,778 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Горно Сингартия на с. Горняни;
- – преименува с. Долна Сингартия на с. Жостово;
- между 1946 и 1956 г. – изселено и заличено без административен акт с. Перица;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Либяхово на с. Илинден;
- – преименува с. Жостово на с. Хаджидимово;
- Указ № 582/Обн. 29.12.1959 г. – присъединява с. Горняни като квартал на с. Хаджидимово;
- Указ № 431/Обн. 22.11.1960 г. – заличава с. Лялево;
- – заличава с. Теплен;
- Указ № 463/Обн. 02.07.1965 г. – признато отново за населено място, заличеното през 1960 г. с. Теплен;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Лески на с. Ново Лески;
- – осъвременява името на с. Петралик на с. Петрелик;
- Указ № 875/обн. 20.03.1987 г. – преименува с. Абланица на с. Славци;
- Указ № 230/обн. 02.03.1990 г. – възстановява старото име на с. Славци – Абланица;
- Реш МС № 354/обн. ДВ бр.37/30.04.1996 г. – признава с. Хаджидимово за гр. Хаджидимово.
Транспорт редактиране
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 60,8 km:
- последният участък от 18,1 km на Републикански път II-19 (от km 91,6 до km 109,7);
- началният участък от 23,6 km Републикански път III-1906 (от km 0 до km 23,6);
- целият участък от Републикански път III-1907 – 7,9 km;
- участък от 11,2 km от Републикански път III-1972 (от km 3,8 до km 15,0).
Туристически забележителност редактиране
Южно от град Хаджидимово е разположен Хаджидимовският манастир. Интересни архитектурни забележителности са църквата „Свети Георги“ в старото местоположение на село Ново Лески и църквата „Свети Димитър“ в центъра на село Тешово. Западно от село Парил, в близост до Парилската седловина се намира хижа „Славянка“, изходен пункт на туристическите маршрути към Южен Пирин и планината Славянка. Западно от село Илинден, в най-северните склонове на планината Стъргач се намира защитената местност Павлова падина.
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-34-96. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки редактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници редактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.