Хайнрих II фон Финстинген
Хайнрих II фон Финстинген (на немски: Heinrich II von Finstingen; Heinrich von Vinstingen; * пр. 1245, замък Малберг при Килбург, Рейнланд-Пфалц; † 26 април 1286, Булон сюр Мер, Франция) е като Хайнрих II архиепископ на Трир и курфюрст на Курфюрство Трир (1260 – 1286).
| Хайнрих II фон Финстинген Heinrich II von Finstingen | |
| архиепископ и курфюрст на Трир | |
 Цептерът („Крумщаб“) на Хайнрих II | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1260 – 1286 |
| Предшественик | Арнолд II фон Изенбург |
| Наследник | Боемонд I фон Варнесберг |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Мербодо II фон Малберг |
Живот редактиране
Той е от фамилията на господарите на Малберг в Айфел и Финстинген (fr. Fénétrange) в Лотарингия. Син е на Мербодо II фон Малберг († сл. 1225) и съпругата му Ита фон Мандершайд († 14 май 1237), дъщеря на Хайнрих фон Керпен († сл. 1201), господар на Унтер-Мандершайд, и Гертруд († сл. 1201). Брат е на Куно фон Малберг „Велики“ (* пр. 1238; † 1262), господар на Финстинген, Хуго I фон Финстинген (пр. 1238; † 1270), господар на Финстинген, Хайлика фон Малберг (* пр. 1252; † пр. 1259), омъжена за Валтер I фон Геролдсек (* пр. 1224; † 28 септември 1275/1277), и на Агнес фон Малберг, омъжена за Конрад фон Ристе-Пиерепонт.[2][3]
Хайнрих първо е домдехант в Мец и през август 1260 г. е номиниран от папа Александер IV за архиепископ на Трир след Арнолд II фон Изенбург. Преди това катедралният капител е избрал Арнолд фон Шлайден и Хайнрих фон Боланден, но папата не признал нито един от двамата.
Първите години от управлението му жителите на Кобленц искат повече независимост. От 1277 г. Хайнрих престроява стария замък в Кобленц против исканията за независимост. Още през 1262 г. той обсажда замък Шварценберг при Вадерн.
Хайнрих основава през 1272 г. колегиален манастир в Килбург. За да защитава интересите си против Курфюрство Кьолн от 1280 г. в Майен се създава замък Геновевабург. В Мюнстермайфелд той завършва започналото укрепление на града през 13 век от курфюрст Арнолд II фон Изенбург.
Хайнрих II фон Финстинген умира по време на поклонение до Франция и е погребан в катедралата на Трир.
Литература редактиране
- Leopold von Eltester: Heinrich II., Erzbischof von Trier. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 623 – 625.
- Martin Persch: Heinrich II. von Finstingen, Erzbischof und Kurfürst von Trier. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 15, Bautz, Herzberg 1999, ISBN 3-88309-077-8, Sp. 697.
- Hermann Ries: Heinrich II. von Finstingen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 403 f.
- Julien Théry-Astruc: 'Excès' et 'affaires d’enquête'. Les procédures criminelles de la papauté contre les prélats, de la mi-XIIe à la mi-XIVe siècle. Première approche. In: La pathologie du pouvoir: vices, crimes et délits des gouvernants, hrsg. Patrick Gilli, Leyden, Brill, 2016, S. 164 – 236: S. 176, 195.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 44.
Източници редактиране
- ↑ finstin // Посетен на 12 октомври 2020 г.
- ↑ Heinrich v. Malberg Erzbischof v. Trier, Uni Erlangen, ww-person.com
- ↑ Heinrich, Archbishop of Trier, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки редактиране
- Heinrich II. von Finstingen Архив на оригинала от 2016-03-11 в Wayback Machine., Saarländischen Biografien
- Trier // Catholic Encyclopedia. Архивиран от оригинала на 2 май 2012. (на английски)
| Арнолд II фон Изенбург | → | курфюрст на Трир (1260 – 1286) | → | Боемонд I фон Варнесберг |