Хайнрих VII (Германия)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих VII.
Хайнрих (VII) Хоенщауфен (на немски: Heinrich (VII); * 1211, Палермо; † 12 февруари 1242, Мартирано, Калабрия) е римско-немски крал (1220 – 1235), крал на Сицилия (1212 – 1217) и херцог на Швабия (1217 – 1235) от династията Хоенщауфен.
| Хайнрих VII | |
| римско-немски крал и крал на Сицилия | |
 | |
| Роден |
1211 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 февруари 1242 г.
|
| Погребан | Козенца, Италия |
| Управление | |
| Период | 1212 – 1235 |
| Други титли | херцог на Швабия |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Хоенщауфен |
| Баща | Фридрих II |
| Майка | Констанца Аргагонска |
| Братя/сестри | Констанца фон Хоенщауфен Маргарета фон Хоенщауфен Конрад IV Манфред Фридрих от Антиохия Енцио от Сардиния Ласло III |
| Съпруга | Маргарет фон Бабенберг (1225) |
| Хайнрих VII в Общомедия | |
Произход редактиране
Той е син и съ-крал на император Фридрих II и на Констанца Арагонска.
Управление (1212 – 1235) редактиране
Крал на Сицилия и херцог на Швабия редактиране
През февруари 1212 г. той е коронован от папа Инокентий III за крал на Сицилия под регентството на майка му. След смъртта на папата през 1216 г. баща му го извиква в Германия, взема от него и майка му сицилианската кралска титла и дава на Хайнрих управлението на Херцогство Швабия и след измирането на Церингите през 1218 г. на ректорат Бургундия.
Римско-немски крал редактиране
На 20/26 април 1220 г. немските князе го избират във Франкфурт на Майн за римско-немски крал. Коронован е на 8 май 1222 г. в Аахен от архиепископ Енгелберт I от Кьолн († 1225), който взема вместо него политическите решения.
_Huldigung_Wuerzburg_1234.jpeg)
Брак редактиране
По желание на баща му Хайнрих се жени на 29 ноември 1225 г. в Нюрнберг за по-голямата със седем години Маргарет фон Бабенберг, дъщеря на херцог Леополд VI от Австрия, която на 28 март 1227 г. в Аахен е коронована за кралица.
Конфликт с баща си Фридрих ІІ редактиране
Хайнрих води война през 1233 г. против Вителсбахите и подчинява Ото II фон Пфалц. Той въстава против баща си, губи битка и на 2 юли 1235 г. трябва да му се подчини във Вимпфен. Фридрих II, заедно с князете, съди Хайнрих на 4 юли 1235 г. във Вормс, взема му короната и от края на 1235 г. го държи затворен на различни места в Апулия. Фридрих избира за римско-немски крал през 1237 г. във Виена своя втори син Конрад IV като наследник на Хайнрих (VII).
Смърт редактиране
Хайнрих (VII) пада от кон по време на местенето му в друг замък и умира на 12 февруари 1242 г. в Мартирано. Баща му го погребва с кралски почести в катедралата на Козенца.
Синове редактиране
Двата сина на Хайнрих (VII), Хайнрих и Фридрих умират през 1242/1245 и 1251 г., без да бъдат зачетени.
Изкуство редактиране
Хайнрих се интересувал от изкуство и привлякъл много минезингери в своя двор. Вероятно той също пишел стихотворения.
Разграничения редактиране
Хайнрих (VII) не трябва да се бърка с по-късния император Хайнрих VII от династията Люксембурги.
Източници редактиране
- Emil Franzel: König Heinrich VII. von Hohenstaufen. Studien zur Geschichte des „Staates“ in Deutschland (Quellen und Forschungen aus dem Gebiete der Geschichte 7). Prag 1929.
- Werner Goez: Lebensbilder aus dem Mittelalter. 3. Auflage. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2010, S. 437 – 453.
- Robert Gramsch: Das Reich als Netzwerk der Fürsten. Politische Strukturen unter dem Doppelkönigtum Friedrichs II. und Heinrichs (VII.) 1225 – 1235. Jan Thorbecke Verlag, Ostfildern 2013, ISBN 978-3-7995-0790-5.
- Christian Hillen, Wolfgang Stürner, Peter Thorau: Der Staufer Heinrich (VII.). Ein König im Schatten seines kaiserlichen Vaters (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst, Bd. 20). Göppingen 2001, ISBN 3-929776-12-X.
- Christian Hillen: Curia Regis. Untersuchungen zur Hofstruktur Heinrichs (VII) 1220 – 1235 nach den Zeugen seiner Urkunden (Europäische Hochschulschriften: Reihe 3, Geschichte und ihre Hilfswissenschaften, Bd. 837). Frankfurt a. M. u.a. 1999, ISBN 3-631-34565-8.
- Peter Thorau: König Heinrich (VII.), das Reich und die Territorien. Untersuchungen zur Phase der Minderjährigkeit und der „Regentschaften“ Erzbischofs Engelberts I. von Köln und Herzog Ludwigs I. von Bayern (1211) 1220 – 1228 (Jahrbücher der Deutschen Geschichte, Jahrbücher des Deutschen Reichs unter Heinrich (VII.), Teil 1). Berlin 1993.
- Eugen Thurnherr: König Heinrich (VII.) und die deutsche Dichtung. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 33, 1977, S. 522 – 542.
- Eduard Winkelmann: Heinrich VII., römischer König. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 433 – 439
